Евелина Кованджийска - Мир

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ"

Мир

Мирът цъфти по дулата на танкове,
а безоката смърт се сниши в сблъсъка с вярата,
шепа вятър простреля уморените гълъби,
вятърът се дуелираше с шпагите на несретници.
Аз подхвърлям последния топъл стих на доверие
на безкрайната, тъмна съдба.
блъсвам рамо в гилотината на деня
и вали синята ми надежда.
И ръцете ми стигат само да докосна оная вис,
натежала от птици и време.
Белоцветните вишни плачат в дъжда
за безмерното щастие.
То се блъска в хралупите, а совите предвещават нов век,
мирът ръми като сняг-
или може би вишната пише онова дълго стихотворение
за устни, изгорели от пясъка на нежността?
С писък се втурват онези забравените, нежни предвестници на пролетта.
Тези вишни от никой нечакани раниха дъжда със свобода.
Тя се плисна по мръсните улици, спря погрома на светли надежди.
Нарисувай ми време в чаша вода- да е синьо и живо като тебе.
Да говори с гласа на бялата вишна, да докосва, да иска,
да създава живот. Хайде, белоцветно дърво на живота,
целуни мира от мен!

Евелина Кованджийска