Галина Иванова - Елегия за мира

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ"

Елегия за мира

Замисляш се един ден за мира.
Доколко той в душата съществува.
Реалност ли е или е сънуван.
Дали е птица с чезнещи пера?

Там - от екрана - пак за смърт, война
говорят - и за всекиго е болка.
На тебе дни остават ти, но колко?
А всеки миг е дар от светлина.

Богатство е и има още много.
Не би заграбил чуждото, нали?
Мирът е лъх на борови смоли.
Мирът е нещо тихичко, за Бога.

И нещо семпло. Майка. И дете.
Една градинка. Люлка. Котараче.
А колко майки над убити плачат!
Мирът живот е - нейде до стоте.

Понявга само хлипаш, но наум.
Какви са тези сцени агресивни?
Мирът е...Впрочем , да. Светулка дивна.
Не трябват битки с усет за триумф.

Замисляш се. Не трябва ден специален.
И той те мисли. Мир, но мъченик?
И как така от теб изтръгва вик?
Мирът е част. Но тази част е цялото.

Галина Иванова