Ивелина Цветкова - Единствен прозорец

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ"

Единствен прозорец

На нощта из пътеките хладни пресече мълчание.
Някой с болка се върна в окопа на есенен спомен.
Изтъня тъмнината, а за слънцето твърде е рано.
Вятър търси гнездото, след дима от престрелки и огън.

И с наострени ръбове, тишината прозира отвътре -
чака утрото светло - да затвори гнева на тъмата.
Всеки остров на времето, бавно с новото къкри,
а мирът е единствен прозорец в лудостта на земята.

Крехко утро пропука нощта и забърза надолу,
а тревите разливат зелено под цвета на дъгата.
С бяла шапка, детенце под прозорец говори
в своя приказка звънка, с пеперуди в ръката.

Онзи мъж, отдалече дошъл с тихи стъпки до него,
спря за миг и погали детето на новото време.
Сякаш ангел небесен, преминаващ и гледащ
онзи лъч на мира, който в погледа дреме.

Зарисува детето река, с тебешир по асфалта,
планини и море...За земите далечни не знае.
Виж, ръката му - топло слънце по цветната карта,
а прозорецът - люшва цвят с песента на България.

Ивелина Цветкова