Публикации

Показват се публикации от Декември, 2012

Руслана Димова - Изход

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Изход Спиш ли, Българийо? По улиците ти текат разплакани късове лед. Давят се душите-сираци с опожарено минало. Без име сме ... А бъдещето е горчиво изворче в зениците на майките. Какво сънуваш, Българийо? Реформирахме спомена, а онази толкова стара история е с маска на друга – тази, която отчита години с тире между тях – бездимно, безкръвно, безмълвно ... Празно е. Не коронясахме миналото ти, Но то се венча с вечността. И припламват дедите ни – шепа небесни зрънца със звезди на челата си. Ще се събудиш ли, Българийо? Някой ден ... Може би ... Ще ни резне песента на Балкана – този бог разтопен от робски сълзи, набразден от безименни гробове. Добро утро, Българийо! Сега, на прага, в многоточието на следващия век – с нефтени петна в очите си и празен поглед като за пред хората – ще ни спасиш ли? Ще обгорят ли божествените пламъци в очите на погребани, но живи векове – крилете ни на грешници? Българийо, ще ни покр

Руслана Димова - Ежемигове

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Ежемигове Кафе. Главоболие. Цигарен дим. И изгрев. Задръстена улица. Хора с мутри на Юди, Аз - кръпка плът в усмирителна риза  и луда човешка трева, с дъх на заблуда. Пак слънцето надвесва небесна гилотина. В очите му светът изглежда уязвим в свойта моногамност, безплодие, режими, безпочвени въпроси, истории бездимни... Превръщаме живота си в сутрешни заглавия  и всеки се вживява в роля на оракул. Да бъдем безрезервно мили е полезен навик,  но често ни превръща в Дракули. "Човещина” е дума със добро звучене,  като жена, която ни напуска.  Приятелството - дом необитаем временно  и щорите от обич вечно пуснати. Гнезда бетонни и души гримирали.  Ранени сънища със трънени венци.  Небе, което в душите ни се взира,  прозряло че земята не е за Младенци. Руслана Димова

Борис Борисов - Балада за врабеца

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Балада за врабеца Сред дола поточето замръзнало, в леден сън притворило очи. Ала на врабеца му омръзнало цяла зима сгушен да мълчи. Хвръкнал над поточето и весело изчирикал своето: Джив-джив! Надалече, нашироко се понесло: Аз съм жив. Аз съм жив. Що за смелост, що за дързост врабчова! Зимата със ледени ръце пропълзяла зла и сграбчила на врабеца малкото сърце. Страшна зима. Що ли сторило срещу нея врабчовото “джив”. А в дола поточето повторило: Аз съм жив! Аз съм жив! Борис Борисов

Борис Борисов - Бягане в чувал

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Бягане в чувал Не искам никаква награда, не ща да стигна до финал. Уж тичам, а отново падам, напъхан във дълбок чувал. Онези, дето само гледат, крещят и се кривят от смях. Нима това ще е победа, щом падам унизен пред тях. О, как веднъж да се измъкна преди последния сигнал. И през прозореца да хвръкна с развят като крило чувал! Борис Борисов

Ангел Чортов - Чуй, чакалче, малко мое братче...

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Чуй, чакалче, малко мое братче... Чуй, чакалче, малко мое братче - как опашчица да не подвиеш? Дето идеш – всякъде те гонят, дето стъпнеш - всякъде те бият! Всяка твар желае да живее, но кажи ми – как да оцелее, в тоя свят на вълци и чакали, свят без обич и без идеали, свят на алчни новобогаташи, на крадци свирепи и апаши? Отдръпни се в храстите страхливо. Престори се - да останеш живо. И гладувай, и събирай злоба, а когато пак въстане роба, ще се вдигнем, и ще победиме, и по-хубав свят ще изградиме! Ангел Чортов

Ангел Чортов - Вяра

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Вяра Аз познавах младеж - като слънце! Аз познавах младеж - като здравец! Аз познавах младеж - като радост! Талантлив! Отзивчив! Всеотдаен Но чувствителен! Всяка неправда в него екваше като камбана, а в очите му светлият пламък лесно гаснеше в облак от влага! И написа той думи студени, с ясна кръв от разрязани вени: "Отвратителни и жестоки са на човешкото стадо законите! Аз реших да прекъсна живота си - нищо общо да нямам с хората!" Всички близки в сълзи го обляха. Всички чужди, които узнаха, "Бил е болен!" - със присмех казàха! Той бе болен. От същата болест аз бях болен - недостиг на вяра! Знам как мъчи тя денем и нощем, как ума и сърцето изгаря! Какво обаче мене ме възпира, да не пробия своя слепоочник? Аз ще умра, но своите илюзии на гробищата няма да изпратя! Животът е безкрайна еволюция! Ще има още много революции! Брони

Лалка Павлова - Отечество

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Отечество По Иван Вазов "Отечество любезно, как хубаво си ти!" Уви, децата ни сега омрази сеят, сред нивите разплакани бурен див цъфти. В горите, вместо птици, пламъците пеят и пада дъжд отровен от звездни висоти. "Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?" С души, за теб отдавна слепи, твойте синове сред чуждите земи откриват красотата. Бездомни, унизени - в хазартни светове заменят бащин спомен за еврова заплата. "Отечество, не си ли достойно за любов?" Такава бе за Левски, Ботев, Караджата - за теб единствено, като по божи зов, поеха към смъртта, целувайки земята. Нима за смърт такава днес някой е готов? "Ти Рай си, да, но кой те прилично оценява?" Миражен спомен стана гордият Паисий - "Историята" родна гърци притежават. Сега "безумни юроде" са политици и българската чест покриват с черна слава.

Лалка Павлова - Вина

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Вина Целува слънцето усоето на Искър, върхари в него багрите на есен плискат. Родино, в сърцето ми си винаги една, но вместо обич, сега натрупваш в мен вина. Виновна съм, че вечер в детските зеници гнезди тъгата на простреляните птици, че вместо силно, дръзко, полетяло ято, прекършените им криле потъват в блато. Виновна съм, че татковците са далеч и скоро ще забравят българската реч, а тук в контейнера клошарят унизен мечти в отпадъци погребва всеки ден. Виновна съм за жалките ни пенсии - "държавниците" тънат в благоденствие, а чака някъде една женица стара сама и гладна най-последната си гара. Виновна съм, че аз и другите търпим - от срам дори и да не можем да заспим, вместо да вдигнем сутрин яростна тояга, покорно тръгваме да си печелим хляба. Лалка Павлова

Стефка Тотева - Участ

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Участ Пълнолуние като през юли. Самота - като в живота. Накъдето да тръгнеш все стигаш до трите ключалки в душата си. Няма нищо останало, няма никой до тебе. И какво ли ще правиш, когато всички си тръгнат... Без големите празници сама свещта догаря. А ти броиш стотинки за хляба. Стефка Тотева

Стефка Тотева - Зима в Пловдив

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Зима в Пловдив На студената улица музикантът очаква да се стопли от звън на монети. Старица продава чорапки за бебе, евтин вестник предлага жената зад ъгъла. За лев се продават книгите, няма кой да ги купи, излишни са станали... Подрежда саксии с цветя старецът, изгубил жената, която ги е отглеждала... Сакатият – с празна кутия пред себе си, хванал с ръце главата си... Духът ми превръща се в куче и бездомно присъства в пейзажа... Стефка Тотева

Ясен Ведрин - Събуден завет

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Събуден завет "Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой..." "Левски", "Епопея на забравените" Иван Вазов (поетично слово към Будителя) Още скиташ безсънен, Апостоле и духът ти не среща покой. Споменават те в речи и тостове зли търбуси, потънали в лой. Сто и кусур години заспалите не събудиха вяра с искри. Ужким следваха все идеалите, а пък всеки лукав се покри. И какъв ти олтар и възкръсване? Друг завет съчиниха без срам. Да ядат и да пият до пръсване, лакомия въздигнали в храм. Да устройват чеда и наследници чак до трето коляно със власт - като утрешни нови изедници с ненаситно отворена паст. Жалък лев да се гърчи край рублата или долара в гнусен поклон. Няма чиста и свята република. Интересът е господ и трон. А бесилото днес е в прокобата, здраво стегнала бедни души - в сън мъртвешки да следват загробени оня,

Ясен Ведрин - Плачът на смирната

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Плачът на смирната "Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам..." Хр. Смирненски Напълни се земята родна с князе и принцове навред. Чеда, родени в преизподня - белязани с печат проклет. Те бяха някога сред масите - плебеи с искрени сърца. Защитници на сиромасите и босоногите деца. Пред плебса късаха си дрехите и биеха с юмрук гърди. "Напред, на Дон Кихот с доспехите! Напред за славни свободи!" А щом вратите им отвори жадуваният парламент, изскочи дяволът отгоре, държейки чашка със абсент. Погледна ги с усмивка гнусна и рече думички със плам. "Без откуп няма да ви пусна във политическия храм! Очите искам и ушите! Накрая - вашите сърца! Но бързо! И да не решите да ми въртите номерца!" Спогледаха се гузно клетите. "Говори ни самият бог! Е, вярно, паднал от Небето, но затова пък - свят широк! И щом това си е

Стефан Петров - Кирил Маричков

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Кирил Маричков Аз не съм комунист и никога няма да бъда, но си падам леко садист - изпълнявам народна присъда. Мятам коси, блъскам китари с моята банда „Щурците“. Понеже сме горди бунтари вълнуват ни само парите. Цял отбор мазохисти, като евтини чалга певици, идеалите наши са чисти - рокенрол, секс, наркотици. И сме млади демократи, свят добър ще построим, между всички тарикати Родината ще поделим. Истина ще има... май, пък и рейтингът ми се качи. Завод ми дай, завод ми дай и повече ме мъчи. Кой не скача е червен, зверски го презирам. Тоз имот – за мен, за мен, първи ще приватизирам. Вземи ни, о, НАТО, вземи ни, Шенген, превърнете страната ни в блато, парите оставете на мен. Тъй вече по-бива, свободен аз дишам сега, комунизмът си отива, спете спокойно с деца. Стефан Петров

Стефан Петров - Учебник по история

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Учебник по история Малка книжка с картинки на усмихнати лица, пълна с имена, годинки, зубрени от малките деца. В нея ужким са събрани съдбите на милион дейци, а на практика – сковани просто купчина лъжи. Изкривена до безкрай, отново изнасилена е истината грозно, оценката е взета наготово, а фактите - подбрани тенденциозно. Тази книжка мнения формира, създава чувства в детското сърце, за миналото може тя да информира, но бъдещето е в нейните ръце. А кой ли страниците й попълва? Кой от всичко има интерес? Демагогията който бълва, конците който дърпа днес. В нея те търсят злодеи, сочат ги, плюят със страст. Неспирно повтарят: "Плебеи, празнувайте, че не те са на власт!" Страх ги е, има защо, че някой на тях ще посегне, ще загубят всичко, ако истината народът погледне. Ще вземе да излезе, че имало е по-добри от нас и версията някак ще залезе, ч

Лили Чолакова - Двеста грама сирене

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Двеста грама сирене Във магазин голям в безлунна вечер, жена в очите с болка неизречена, за сирене помоли - двеста грама! Повече пари от пенсията няма!... На касата разбра,че има грешка - триста грама от несръчната колежка! Не стигаха стотинки (петнайсет!) Срам! Старицата застина тъжно в унес ням... В портмонето си зарови...Зла беда! Бележките за ток, вода и за дърва... Вътре и стотинка нямаше за цяр! Ех, немотията, и тя е Божи дар... А опашката, тъй шумна досега, изгуби слово и внезапно се смълча... Мъжът зад нея съжали жената. Бързо се протегна; доплати цената. Възтихо старицата благодари. В очите и' пробляснаха сълзи... На сутринта, намерила адреса, топли и уханни питки му донесе, замесени със сиренцето, дето в магазина преобърна и' сърцето... Мъжът не знаеше какво да прави! В гърлото му буца тежка го задави... После, взрян в добрите молещи очи, отчупи късче; тихо и

Ружа Велчева - Меню за бездомници

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Меню за бездомници Скитникът и кучето преглъщат отдалече трескаво и чакат последното парче от баницата, толкова желана и лъскава от мазнина, да полети към кошчето... Останалото е въпрос на глад. И бързина... Ружа Велчева

Ружа Велчева - Битие - 2009

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Битие - 2009 Телефоните с отрязани езици увиснаха обесени във лепкавия полумрак Внезапно ослепеният компютър сънен прилеп на порции предъвква светлината От тишината на пълчища изпълзяха паяците оплитайки във здравите си мрежи празната утроба на хладилника Въздухът отчаян всмуква въздишките на сетната цигара Пред прага само бирници и фарисеи Една изтъркулила се от скъсания джоб монета отмерва със насмешка пътя през пустинята на времето И даже не боли Парализа Клинична смърт Безвремие Ружа Велчева

Екатерина Пенчева - Приказка за България

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Приказка за България Българийо, с какво не те сравниха? С креват, с боклук, със тротоар... А ти си бито псе, пребито, житейски тесен будоар. Българийо, от твойта нянка кой жаден не боза? Под твойта свидна горска сянка кого ли неведнъж ти приласка? Българийо, във твойта пазва кой ли не бръкна с кървава ръка? Достойнството ти кой открадна на Дунав мост във тира бял? Българийо, ти горда си светица, но обруган е българския лев, а ти изправяш се – лъвица, браниш мъжки нашта чест. За тебе те, Българийо, умряха, за тебе те от гроба пак шептят. Не, не прибирай кръста и камата, че жив е на Балкана Ботевски юнак. Апостолът и той възкръсва още, и Кочо, и Захари, Симеон и Крум, и техните безименни другари пак подклаждат ни на бунт. А ти, Българийо, псе бито, пребивано от жлъч и от бастун, изправяй гордо гръд, светице, не се предавай пак от "малко" шум. Пак тече Ма

Екатерина Пенчева - Портретът

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Портретът В памет на Васил Левски в навечерието на 175 години от рождението му Портретът на Левски виси ли, виси над умните наши държавни глави. Те си затварят очите дори пред хората, ронещи сиви сълзи. Виси ли, виси портретът с години. С гръб са към него велможите важни, ръкуват се смело, кланят се здраво на чужди царе от далечни държави. Портретът ни гледа с печално лице. Какво ли си мисли с болно сърце? Ние превиваме гръб не от днес за нечии наш или друг интерес. Апостоле, виждам, че още ти бдиш над мъдрите наши държавни мъже. Те не обръщат слепи очи към твоето име, към светлия лик. Портретът ти, братко, виси ли, виси. Бесилото черно стърчи ли, стърчи. Въжето е впримчило нашия врат. Какво да се прави? Печален обрат. Въздишам... Немея... Думи не стигат. Портретът мълчи, не иска да види. На кръст е разпънато нашето племе. Българи, хайде в ръце да се вземем. Екат

Анита Коларова - Беззъба елегия

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Беззъба елегия С едно оръжие по-малко от днес нататък си и ти… Но и с беззъбия идалго нали земята се върти! И не след пищно угощение строши се клетият ти зъб. Бе страстно жертвоприношение, египетски товар на гръб. Косата ти до корен влажна бе от мъчителния акт. Но болката не е тъй важна, по-важен е самият факт, че уликите на погрома лукаво в себе си прикрил като предател, гранолома дълбоко в корена е бил! Нима със шепа се прикрива ров? Ахилесова пета? По-страшна е от съпротива сега беззъбата уста. Докато чакаш дъжд и гъби и духаш каша от просо, животът къса с вълчи зъби парчета кърваво месо! Анита Коларова

Анита Коларова - Хонорар за получаване

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Хонорар за получаване На жалките пенсионери и на всички, които с месеци не получават заплати, посвещавам Нужен ми е този хонорар! В лоното на мъртвата утроба срутен като пясъчен олтар, жив погребан във потайна доба. Не си правя сметка без кръчмар. Нямам орден тип „Синджир на шия”. Плюла съм на оня „ихтибар”, с който стъпва всеки онбашия. На пързалката паркетен лак вий, с величие до гуша сити, прага не затрупвайте със сняг- този хонорар ми го дължите! Търся своя честен хонорар, отработен с четка и мистрия, сложен върху точния кантар като тухла в здрава зидария. Теглен през реката като брод. Плиснал като дъжд над орна нива. Той ми се полага до живот. Ще го търся, докато съм жива! Анита Коларова

Ради Василева - Гурбет

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Гурбет От гурбет се върнах аз минаха години, там далеч от моя стряха, бавно те минаха. Пътя прашен до дома, до моята градина, пътя позабравен веч, как ли ще да мина.? Кой ли порти ще отвори? Кой ли ще ме заговори? Или съм забравен веч и ще ми викнат от далеч. -Пътниче постой, поспри? - Кой си ти сега кажи? Буца в гърло ми застана, видях моя стара.. МАМА. Тя подпря се на бастуна, бавно ме погледна и продума: -Сине Ти ли си кажи? радост във сърце ми пак върни. Твоят син съм-казах Аз и заплаках в тоя час. В дом, Родина се завърнах Майка мила си прегърнах. Ради Василева