Конкурси на "Червеният ездач"

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Как започнах да се смея! Аз съм една нормална жена. А нормалните хора, понякога се усмихват…Нали така! Но аз не мога да се усмихна…Повярвайте ми и затова искам, ама много искам да се усмихна и започвам да търся нещо, което да ме накарат да се усмихна… Пускам телевизора и чувам „Изпратете есе мес, на еди кой си номер, за еди какво си…” Превключвам на други канали и чувам страховити неща от които ми настръхва косата. Най-накрая попадам на една телевизия в, която се говори само за пари. Гледам една жена, спечелила от игрите един милион лева, която широко се беше ухилила, ама чак до уши. Мисля да се усмихна и започвам да си разтягам устата с пръстите на двете си ръце, ами не става… Дори и насила не мога да се усмихна… Помислих си, че ако аз спечеля, едва тогава ще се усмихна. Спирам телевизора и решавам да се поразходя малко по широките и прави улици на моят град. Викам си – сега ще си купя талон от лафката за последен

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Радвайте се олигарси „Комунизма си отива“ - пееше преди години един много талантлив, но неправилно ориентиран певец. Дали е така? Той е тук, но се е преобразувал в нещо друго - пазарна икономика. Демек в чист капитализъм. Начело на този капитализъм застанаха ТЕ, пишман комунистите оглавяващи някога БКП и техните протежета. Застроиха новите демократи новия капитализъм с жар, с любов. Раздържавиха и накупиха за жълти стотинки заводите и предприятията, теглиха по някой и друг милион и се впуснаха в надпревара за големите печалби. Едни оглавиха индустрията, други енергетиката, а трети плячкосаха селското стопанство. Започна дивата експлоатация. Разпродажба на активи, съкращения по предприятия, ниски заплати на работниците, десет-дванадесет часов работен ден. А народът - заблуден от многото обещания, от красноречивите оратори по митингите на площадите, се луташе ту на ляво, ту на дясно и се радваше на прехода. Докато н

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Милосърден гост Коледа! В къщата – мрак,  а на „трапезата“- глад!  Всяка вещ- за бедност е знак,  пълзи навсякъде хлад…  Под дрипи болен лежи,  самотен стар клошар,  В душата му - камък тежи,  зове Смъртта за другар.  Ето, тя е на прага -  ангел милосърден.  Хладната си длан слага  на челото усърдно:  - Тази нощ съм ти гост,  Човеко, чух молбата.  Чуй, предлагам ти тост:  „Край! Край на самотата!  Край на глада, студа,  край на всяка тревога!“  Днес ще те отведа  на среща мила с Бога.  В този груб, жесток свят,  живот за тебе няма.  Ти си на мъки богат,  и с надежди – измама.  Хайде, подай ръце!  Усмихни се, Човече!  Имаш болно сърце?  Свърши мъката вече!  Ще те даря с покой,  сълзите ще измия,  от бедите – порой,  под саван ще те скрия.  Нека ти бъда другар!  Днес празнуваме двама.  За теб съм коледен дар.  Аз съм твоята дама! Генк

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Живот Пътувам в автобуса- жега, прах и мръсотия. на задната седалка се подрусва старица в дрипи – немотия. Край мене хора смръщили лица навъсени,унили,угнетени, сериозни и замислени деца и старци от живота победени. И всеки вперил поглед мълчалив унесен в мисли тъжни,черни, за утре хляб ще има ли, макар горчив и за париците мизерни. До мен стои жена и плаче, а пък зад нея луда скача, пищи, дере се пеленаче, пиян девойчето закача. Напред май някой изруга и друг отвърна му с псувня, пиянски бой се разигра, а трети вика ”ей,свиня!”. На спирката се качва цигане, разтяга стар акордеон и той е като всички нас – оказион, дано да захладнее днес поне. Марина Димитрова

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Намаление и КО Днес на градската пътечка, не всяка жаба има гьол, контето потомък е на боримечка, ах, колко хумор в Учен дол... Властта е синоним на Терминатор, а народът на инсект, по избори подаряват му вибратор, за всяка сфера и аспект. Респект! Респект! Терминалът е желан приятел, вселена друга може би, на промените е ветропоказател - Обменът! В Европа ние, тук пък Хабибѝ... Прощай! Прости! Двадесет и седем удара в минута, преизпълват петилетката с палати, по фондове, пътеки и проекти, политиката камбаните си клати. Кой ще плати, а кой ще пати?   Десислава Стоянова

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Чакалнята Винаги се движа далеч, далеч зад кервана, на дни, на месеци, дори на години. Дали това е въпрос на характер? До каква степен е намесена съдбата, свързано ли е с мисията ми на Земята... – никой не може да отговори. За мен съм си го приел и си шляпам по този начин.  Притеснява ме пустинята, през която се движа, и опасностите, които могат да ме сполетят. Мога да не уцеля правилния път, да пропусна някой жизненоважен оазис или да съм си избрал неподходящо място за нощуване, да стресна някое дребнозъбо влечуго, с мощна, неспасяема отрова, което да ухапе агресора и да ”дам фира“. Това, че ще ”дам фира“, все някога ще се случи. Единствените възможности са, че това може да се случи по естествен или по трагичен път. Може да е днес, утре или след десет години. Може да е след повече години. Само Господ знае това, а той не общува с подопечните си. Той раздава правосъдие, по своите закони, които някакви през древностт

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Нереални измерения Живеем в нереални измерения. Предричаме, очакваме знамения, затънали до шия в прегрешения. Живеем в инфантилно несмирение. Скалъпваме фалшиви изречения, забравили какво е откровение. Живеем в постоянно огорчение, претъпкани с нечисти намерения... И.. вечно молим се за опрощение... Малинка Цветкова Художник Надежда Цанова Глас народен Реши народът и избра възхода. - Феодалът - кмет - за смет!... Малинка Цветкова

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Парите миришат... Парите миришат! Но кой да ти каже - дали на дар свише, дали на продажност? На труд, на почтеност, на дълг, на измама, на глад, на лишеност, на страст, на измяна... Парите миришат - на смърт, на отрови, на кръв, на убийства, на робски окови... Но ти не разбираш. И с радост ги вземаш... И нищо не спира "добрата" Система... Марин Тачков, 26 август 2016 г. Писмо от бай Спас до света Разбрах, че бай Спас от Голяма Неволя написал писмо... до света: "С инфаркт съм. Но честно, сърцато говоря. Размислям, общувам, чета... Макар че съм трудноподвижен, аз виждам - животът кърви. И вони... Светът е безумен. Потопът приижда - с отрови, разврат и войни... С народите властници луди играят на карти. Хазартно, безспир... Банкери раздават парите. Нехаят кой повече кръв е изпил... Не искам на разни боклуци да служа, да слушам лъжи след лъжи!... И плюл съм на НАТО, на Евросъюза, на всичк

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Подялбата Селцето, сгушено някъде в джоба на елека на планината, съвсем обезлюдя. Младите се изнесоха в чужбина, останаха само няколко бабички, двама-трима едва кретащи старци и разбира се селския идиот. Те бяха толкова бедни, че дори и циганите не ги закачаха. Впрочем, същата участ имаха повечето села и градове в тази забравена от света, бога и хората държавица. Гората прииждаше към селата, обграждаше ги. Дивите зверове станаха по-смели и необезпокоявани слизаха чак до селото. Напразно, там нямаше нищо за ядене, освен костеливите, жилави старци. Вълкът, като тартор на животинския свят в тези гори, изпрати вестоносци до всички зверове със заповед: Утре всички на извънредно събрание за решаване на жизненоважния въпрос – храна!  На другия ден, в уречения час, на поляната за събрания заприиждаха всевъзможни малки,големи и средни твари, Та кой можеше да не се подчини на големия,страшен вълк? Те заеха своите места, по г

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Държавникът и мухата Държавникът разтри слепоочията си. Свали очилата и загледа документите върху бюрото. Чувстваше се ужасно уморен. Напоследък не можеше да спи: мисълта за бедността на хората го съсипваше, не му даваше мира.  Една муха влезе в стаята и започна да снове насам-натам. Оцапа автентична картина и после застана на челна стойка върху полилея, за да почине. Мухите така си почиват, защото челата са най-непотребното и най-плоското им място.  Лесно бе да препоръча вземането на заем, за да се стабилизира текущата сметка на публичните финанси; но не искаше да товари с изплащането му младите. Младите, те бяха бъдещето на България. Трябваше да направи така, че да не бягат, а да си остават в родината. И да раждат, да вярват в себе си и в бъдещето.  Мухата стана от челото си и се огледа. Видя, че държавникът долу пуфти на бюрото и размишлява. Ядоса се:  – Какво си се разтормозил бе, пъпеш? Няма нищо да оп

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Гладиаторът от софийската улица "Тинтява" Няколко кокетни жилищни блокчета неусетно бяха очертали едно прекрасно място за живеене на улица „Тинтява”. Разбира се, заселилите бяха само богати хора, от категорията, която се самоопределяше като „бизнесмени”. Тези хора не обичаха да говорят за „бизнеса” си, ясно защо. Гроздьо Иванов бе един от тях – закупи (някои от колегите му бизнеснесмени, твърдяха, че го е заграбил) разкошен апартамент и заживя в него както се полага – със слугите, с оxраната... Всичко беше чудесно, когато един ден, докато Гроздьо си пиеше мастичката не видя нещо, което го учуди, а после го разгневи. Повика прислужника и попита: - Я, кажи ми ти, какво е туй нещо там долу, до контейнерите за боклук?! - Клошар, господине... – рече слугата. - Слез долу и му кажи да се маха! Слугата веднага се затича да изпълни заповедта. Гроздьо видя от терасата как се приближи до клошаря, а

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Клинична пътека По таз утъпкана пътека отдавна все вървя, а зад мене цяла върволица. До къде ще стигнем - дали някой знай това? То Здравни каси, рецептурни книжки, фармации, илачи, реформа след реформа. Венец чимширен дали скоро лика ни ще окичи? Болничната стая не е почивна база. Миражно чакаш и роптаеш месец, два, че три, докато място и за тебе в списък се намери. Но Тя, ненаситната те яде от вътре всеки божи ден, не признава клиничните пътеки и към отвъдното те води. Докато достигнеш болнично легло ангели небесни за последната останала надежда протягат ти крила. Пред вселенските врати заставаш за последна равносметка. Свети Петър направление от джипито не иска. ................................................... Ако ти се живее в такава демокрация в джоба си по – дълбоко бръкни и на свободен прием недей да чакаш, а върви! Павлина Петкова От яйцето на прехода На пейка в парка златен полагам за почивка морно т

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Мечтател Генади си е такъв! Мечтател! Още от дете.  Първо мечтаеше да стане световна футболна звезда. Стигна само до махленския отбор. Здраве да е, си каза и продължи да мечтае.  По-късно се записа в професионално училище, а си мечтаеше за научна кариера. Стигна до стругар 7-ми разряд в завода. Здраве да е, си каза и продължи с мечтите.  Сега мечтаеше да работи дълго и щастливо в завода и да се пенсионира в него с прилична пенсия. Да го удари на живот с нея! Е, през демократичната вихрушка продадоха завода на една мутра за 1 лев и него го съкратиха. Здраве да е, си каза и продължи нататък. Не се отказа да мечтае!  След 5 години охрана в една мелница доплава до заветната пенсия! Сега ще го ударя на живот, си каза и пак се размечта!...  Сега мечтаеше да стане богат! Е, не кой знае колко много, но да има достатъчно пари да се храни, да си плаща сметките и лекарствата, а в неделя да си купува и по една биричка!

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Песента на петела Той измръзна в тази гореща, лятна нощ. Щурците му говореха в здрача. Един светъл полутон огласяше песента на петела, който се учеше да кукурига.  Не! Продан не искаше да се слива с тази неизпята песен.  Искаше да бъде Херодот и да записва мислите си в огледалото. Защо ли времето лети, а бръчките ги нямаше в душата му?  Тези мисли не го оставяха на мира. Той си беше останал един хлапак и не се интересуваше дали на някой му пука за това?  Разпиляната на хиляди звезди вечер, рисуваше силуети след несбъднатите му мечти. Продан беше отново пиян от обич в себе си и вярата в доброто, което го очакваше, не сега, а някой светъл ден в Родината му.  Намигна на отражението в огледалото. Подскочи на един крак и свирейки любимата си песен с уста взе китарата в ръка. Обичаше живота и не смяташе да се разделя скоро с него. Запали пура от любимите и се замечта…. На сутринта извика такси.  - Към летището, мо

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Епидемия Бацили, вируси, зарази морят народа ни отвред. Аз се моля "Господ да ни пази!" От кого ли по-напред? В България Волна пеперуда бях, при това в България! Събудих се и се видях забодена в хербария. Донка Колева гр.Провадия

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Кметски избори — Стягай се, жено, кметица ще ставаш! — извика гръмко Генади и тръшна вратата зад себе си. Ухилен до уши, приближи до гледащата го с недоумение жена и повтори: — Кметица ще ставаш, не чу ли?  — Гено, стига си дрънкал глупости! Пак ли в кръчмата ти пуснаха мухата, или ракията в повече ти дойде? — повиши тон Божана.  — Е, аз ти казвам сега... Избори предстоят. Стягай се — при фризьора иди, вземи си нова рокля от магазинчето на Петровица, ако трябва и обувки нови вземи — отсече Генади.  — Брех, Божке, тоя човек полудел! — закрещя стъписаната жена. — Що думаш ти? Дрехи и обувки? А децата — кучета ги яли, нали училище почват, те с какво да ходят?  — Шшт! Стига вика! — замахна с ръка към нея, показвайки тежестта на мъжката си дума. — Кмет да стана, пък ще видиш ти кой с какво ще ходи! Всичко най- хубаво ще имаме — и къщата ще оправим, и оградата, дето вече три лета отлагаме...  Генади беше

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Талант Влакът се движеше твърде бавно за да не забележи полуразрушените паметници на възможностите, които едно време е имало за работа и печалба. Пешо гледаше и цъкаше с език. Вадеше едната си ръка от джоба, докосваше другата си ръка, която поставяше в другия джоб и пак цъкаше с език и си мърмореше: - Това е талант, талант е … След десетото такова движение, седящият срещу него господин го скастри: - Ако сте ненормален излезте моля! Ако ме разбирате, престанете! - Да и аз това си викам, ама никой не ме чува. – каза Пешо. - Какво си викате не ме интересува, пречите ми на мислите. - То по-добре да не мислим, че по-лошо. - Абе, айде излизайте. - Даа, който не изнася, хайде вън. Терминалите са за това, те и дестинациите вече не са толкова привлекателни … - Абе вие пиян ли сте бе ..? - Ами, да речем, че за това си заслужава човек да се напие … - Не ви разбирам и не искам, имам си свои грижи. - Ами то за това см

"Червеният ездач" обявява конкурс за САТИРА със съвременна антикапиталистическа и социална насоченост. В конкурса се приемат до две произведения, фейлетон, кратък разказ, стихотворение или епиграма, нови или написани през 2016 г., до 15 януари 2017 г. на ел.поща: revcult.bg@gmail.com или изпратен до страницата "Червеният ездач" във Facebook https://www.facebook.com/RevCult , като бъде заявено участие. Произведенията ще бъдат класирани поотделно от жури и от читателите. За всяко допуснато до участие произведение се изработва "картонче" с името на конкурса, автора и произведението, които ще се публикуват на страницата "Червеният ездач" във Facebook https://www.facebook.com/RevCult , също и на сайта http://socpoetrybg.blogspot.bg/ . В края на конкурса произведенията ще бъде публикувани електронно. Правата върху текстовете и рисунките принадлежат на авторите им и са защитени с Криейтив Комънс лиценз.  http://creativecommons.org/licenses/

В конкурса "Бедността не е бъдеще", организиран от "Червеният ездач" и проведен през декември 2015 - март 2016 година участваха 31 автори на къс разказ или есе, трима художници и двама фотографи. РЕЗУЛТАТИ: Първо отличие - Ружа Велчева " Вместо некролог " Специално отличие - Стоян Вълев " Мечтите на Зарко " Второ отличие - Райна Недялкова-Качулкова " Акварел върху калъфка " Трето отличие - Иван Георгиев " Любовни пари " Отличие за художествен реализъм : Албена Латинова - " За какво живеем? " Албена Шуманова - " Божидара и надеждата " Асен Александров - " Честит юбилей " Галина Петрова - " Бедността " Генка Богданова - " Бялата лястовица " Георги Михалков - " Сакото " Даниела Паскова - " Пътят към края " Десислава Стоянова - " Бедността не е бъдеще " Димитрина Бояджиева - " Непредвидимостта на времето " Надежда

КОНКУРС "БЕДНОСТТА НЕ Е БЪДЕЩЕ" Мечтите на Зарко Бе сред невидимите хора в тази страна- на журналистите не пишеха за такива като него, по телевизиите не показваха такива персони. Така, че все едно Зарко го нямаше. А Зарко го имаше, живееше с майка си и дядо си, мизеруваха дружно, не ходеше на училище, а обикаляше по цял ден големия град, опитваше се да спечели нещичко. Така че Зарко беше жив. Даже Зарко имаше мечта – да изяде веднъж цял хляб и да се наяде, поне веднъж в живота си, пък ако ще да е за пръв и последен път. Една юлска сутрин Зарко бе застанал пред хлебарското магазинче и жадно вдъхваше мириса на топъл хляб. Камионът,който зареждаше магазинчето бе спрял пред него, а шофьорът бе забравил да затвори вратата на фургона. Зарко се приближи и видя, че от една от касите може да се измъкне цял хляб. Огледа се – шофьорът на камиона разговаряше оживено с продавачката и Зарко се реши – плъзна ръка и измъкна един хляб. Ама какъв хляб – топъл, чуден! Изяде го бързо и

КОНКУРС "БЕДНОСТТА НЕ Е БЪДЕЩЕ" Светлината Момчето си седеше в колибата, обмисляйки колко дрехи трябва да изшие, за да успее да си закупи месо за довечера. Но в главата му се въртеше непрекъснато мисли за Замъкът. Там където богатите пируваха от сутрин до вечер, и нямаха грижи за нищо. О, какво ли не би пожертвал, само за секунда дори, да беше там, а не в тази прогнила колиба? Ако покупките му струваха колкото времето за направа на три туники, той винаги правеше повече, така спестяваше пари, за да може след време да живее и той безгрижно. Младежа работеше сам, защото майка му бе тежко болна, и той трябваше да я гледа, да и купува лекарства. Пресмяташе всичко в извършена работа: за храна – 3 туники, за лекарства – 2, да влезне в Замъкът – 100. Замъкът винаги му беше последната цел. Това е върхът, който трябва да изкачи, от който ще гледа света, разпрострял се в краката му. Момчето стана и отиде до работната маса захващайки се работата, която го чакаше. До обяд шиеше, б

КОНКУРС "БЕДНОСТТА НЕ Е БЪДЕЩЕ" Парфюм за мама Майката на Благовест от десетина години беше останала сама с двете си деца и с оскъдната си учителска заплата едва свързваше двата края. Със заеми от приятели и роднини успя да направи сватбата на дъщеря си, която беше вече дипломиран филолог, владеещ три езика, с много добра професионална реализация. С парите от нейната сватбена застраховка майката подпомогна младото семейство при закупуване на малко самостоятелно жилище. Сега на бедната жена ѝ предстоеше да се погрижи за доброто образование на тринайсетгодишния си син Благовест. Учебната година приключи и седмокласникът трескаво се подготвяше за конкурсните си изпити. Кандидатстваше в две от най-престижните училища в страната и му беше ясно каква ще е конкуренцията за ограничените места в тях. Но Благовест твърдо беше решил да продължи образованието си в едно от тези училища и хвърли всичките си сили в подготовката си. Майка му нямаше пари за частни уроци, но му осигури

КОНКУРС "БЕДНОСТТА НЕ Е БЪДЕЩЕ" Просяците Първия си Ния видя на пет. Той стоеше в подлеза до гарата на Варна и пушеше една тънка цигара. Дрехите му бяха сиви, накъсани и грозни. Обувките му бяха стари и мръсни, а точно пред мършавите си гърди имаше едно голямо мазно петно.Рядката му, но дълга коса се сливаше с буйната му брада. Този мъж имаше повече брада, отколкото тяло. Баща на Ния държеше малката ѝ детска ръчичка и я дърпаше напред през подлеза. Момичето крачеше бавно, въртейки назад глава. Ококорените ѝ очи се бяха впили в непознатия. Ния и татко ѝ отидоха до гарата, купиха си два билета за влака към София и се върнаха през същия подлез. Този път спряха пред просяка, бащата бръкна в джоба си, извади цял един лев и го пъхна в пластмасовата чашка. Човекът кимна и лека усмивка се разля по лицата и на двамата. - Знаеш ли за някои хора твоят един лев може да е цял свят. Обясни младият татко, когато излязоха от дългия миризлив подлез. Ния кимна с глава, донякъде от пос