Конкурси на "Червеният ездач"

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Намаление и КО Днес на градската пътечка, не всяка жаба има гьол, контето потомък е на боримечка, ах, колко хумор в Учен дол... Властта е синоним на Терминатор, а народът на инсект, по избори подаряват му вибратор, за всяка сфера и аспект. Респект! Респект! Терминалът е желан приятел, вселена друга може би, на промените е ветропоказател - Обменът! В Европа ние, тук пък Хабибѝ... Прощай! Прости! Двадесет и седем удара в минута, преизпълват петилетката с палати, по фондове, пътеки и проекти, политиката камбаните си клати. Кой ще плати, а кой ще пати?   Десислава Стоянова

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Чакалнята Винаги се движа далеч, далеч зад кервана, на дни, на месеци, дори на години. Дали това е въпрос на характер? До каква степен е намесена съдбата, свързано ли е с мисията ми на Земята... – никой не може да отговори. За мен съм си го приел и си шляпам по този начин.  Притеснява ме пустинята, през която се движа, и опасностите, които могат да ме сполетят. Мога да не уцеля правилния път, да пропусна някой жизненоважен оазис или да съм си избрал неподходящо място за нощуване, да стресна някое дребнозъбо влечуго, с мощна, неспасяема отрова, което да ухапе агресора и да ”дам фира“. Това, че ще ”дам фира“, все някога ще се случи. Единствените възможности са, че това може да се случи по естествен или по трагичен път. Може да е днес, утре или след десет години. Може да е след повече години. Само Господ знае това, а той не общува с подопечните си. Той раздава правосъдие, по своите закони, които някакви през древностт

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Нереални измерения Живеем в нереални измерения. Предричаме, очакваме знамения, затънали до шия в прегрешения. Живеем в инфантилно несмирение. Скалъпваме фалшиви изречения, забравили какво е откровение. Живеем в постоянно огорчение, претъпкани с нечисти намерения... И.. вечно молим се за опрощение... Малинка Цветкова Художник Надежда Цанова Глас народен Реши народът и избра възхода. - Феодалът - кмет - за смет!... Малинка Цветкова

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Парите миришат... Парите миришат! Но кой да ти каже - дали на дар свише, дали на продажност? На труд, на почтеност, на дълг, на измама, на глад, на лишеност, на страст, на измяна... Парите миришат - на смърт, на отрови, на кръв, на убийства, на робски окови... Но ти не разбираш. И с радост ги вземаш... И нищо не спира "добрата" Система... Марин Тачков, 26 август 2016 г. Писмо от бай Спас до света Разбрах, че бай Спас от Голяма Неволя написал писмо... до света: "С инфаркт съм. Но честно, сърцато говоря. Размислям, общувам, чета... Макар че съм трудноподвижен, аз виждам - животът кърви. И вони... Светът е безумен. Потопът приижда - с отрови, разврат и войни... С народите властници луди играят на карти. Хазартно, безспир... Банкери раздават парите. Нехаят кой повече кръв е изпил... Не искам на разни боклуци да служа, да слушам лъжи след лъжи!... И плюл съм на НАТО, на Евросъюза, на всичк

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Подялбата Селцето, сгушено някъде в джоба на елека на планината, съвсем обезлюдя. Младите се изнесоха в чужбина, останаха само няколко бабички, двама-трима едва кретащи старци и разбира се селския идиот. Те бяха толкова бедни, че дори и циганите не ги закачаха. Впрочем, същата участ имаха повечето села и градове в тази забравена от света, бога и хората държавица. Гората прииждаше към селата, обграждаше ги. Дивите зверове станаха по-смели и необезпокоявани слизаха чак до селото. Напразно, там нямаше нищо за ядене, освен костеливите, жилави старци. Вълкът, като тартор на животинския свят в тези гори, изпрати вестоносци до всички зверове със заповед: Утре всички на извънредно събрание за решаване на жизненоважния въпрос – храна!  На другия ден, в уречения час, на поляната за събрания заприиждаха всевъзможни малки,големи и средни твари, Та кой можеше да не се подчини на големия,страшен вълк? Те заеха своите места, по г

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Държавникът и мухата Държавникът разтри слепоочията си. Свали очилата и загледа документите върху бюрото. Чувстваше се ужасно уморен. Напоследък не можеше да спи: мисълта за бедността на хората го съсипваше, не му даваше мира.  Една муха влезе в стаята и започна да снове насам-натам. Оцапа автентична картина и после застана на челна стойка върху полилея, за да почине. Мухите така си почиват, защото челата са най-непотребното и най-плоското им място.  Лесно бе да препоръча вземането на заем, за да се стабилизира текущата сметка на публичните финанси; но не искаше да товари с изплащането му младите. Младите, те бяха бъдещето на България. Трябваше да направи така, че да не бягат, а да си остават в родината. И да раждат, да вярват в себе си и в бъдещето.  Мухата стана от челото си и се огледа. Видя, че държавникът долу пуфти на бюрото и размишлява. Ядоса се:  – Какво си се разтормозил бе, пъпеш? Няма нищо да оп