Конкурси на "Червеният ездач"

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Гладиаторът от софийската улица "Тинтява" Няколко кокетни жилищни блокчета неусетно бяха очертали едно прекрасно място за живеене на улица „Тинтява”. Разбира се, заселилите бяха само богати хора, от категорията, която се самоопределяше като „бизнесмени”. Тези хора не обичаха да говорят за „бизнеса” си, ясно защо. Гроздьо Иванов бе един от тях – закупи (някои от колегите му бизнеснесмени, твърдяха, че го е заграбил) разкошен апартамент и заживя в него както се полага – със слугите, с оxраната... Всичко беше чудесно, когато един ден, докато Гроздьо си пиеше мастичката не видя нещо, което го учуди, а после го разгневи. Повика прислужника и попита: - Я, кажи ми ти, какво е туй нещо там долу, до контейнерите за боклук?! - Клошар, господине... – рече слугата. - Слез долу и му кажи да се маха! Слугата веднага се затича да изпълни заповедта. Гроздьо видя от терасата как се приближи до клошаря, а

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Клинична пътека По таз утъпкана пътека отдавна все вървя, а зад мене цяла върволица. До къде ще стигнем - дали някой знай това? То Здравни каси, рецептурни книжки, фармации, илачи, реформа след реформа. Венец чимширен дали скоро лика ни ще окичи? Болничната стая не е почивна база. Миражно чакаш и роптаеш месец, два, че три, докато място и за тебе в списък се намери. Но Тя, ненаситната те яде от вътре всеки божи ден, не признава клиничните пътеки и към отвъдното те води. Докато достигнеш болнично легло ангели небесни за последната останала надежда протягат ти крила. Пред вселенските врати заставаш за последна равносметка. Свети Петър направление от джипито не иска. ................................................... Ако ти се живее в такава демокрация в джоба си по – дълбоко бръкни и на свободен прием недей да чакаш, а върви! Павлина Петкова От яйцето на прехода На пейка в парка златен полагам за почивка морно т

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Мечтател Генади си е такъв! Мечтател! Още от дете.  Първо мечтаеше да стане световна футболна звезда. Стигна само до махленския отбор. Здраве да е, си каза и продължи да мечтае.  По-късно се записа в професионално училище, а си мечтаеше за научна кариера. Стигна до стругар 7-ми разряд в завода. Здраве да е, си каза и продължи с мечтите.  Сега мечтаеше да работи дълго и щастливо в завода и да се пенсионира в него с прилична пенсия. Да го удари на живот с нея! Е, през демократичната вихрушка продадоха завода на една мутра за 1 лев и него го съкратиха. Здраве да е, си каза и продължи нататък. Не се отказа да мечтае!  След 5 години охрана в една мелница доплава до заветната пенсия! Сега ще го ударя на живот, си каза и пак се размечта!...  Сега мечтаеше да стане богат! Е, не кой знае колко много, но да има достатъчно пари да се храни, да си плаща сметките и лекарствата, а в неделя да си купува и по една биричка!

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Песента на петела Той измръзна в тази гореща, лятна нощ. Щурците му говореха в здрача. Един светъл полутон огласяше песента на петела, който се учеше да кукурига.  Не! Продан не искаше да се слива с тази неизпята песен.  Искаше да бъде Херодот и да записва мислите си в огледалото. Защо ли времето лети, а бръчките ги нямаше в душата му?  Тези мисли не го оставяха на мира. Той си беше останал един хлапак и не се интересуваше дали на някой му пука за това?  Разпиляната на хиляди звезди вечер, рисуваше силуети след несбъднатите му мечти. Продан беше отново пиян от обич в себе си и вярата в доброто, което го очакваше, не сега, а някой светъл ден в Родината му.  Намигна на отражението в огледалото. Подскочи на един крак и свирейки любимата си песен с уста взе китарата в ръка. Обичаше живота и не смяташе да се разделя скоро с него. Запали пура от любимите и се замечта…. На сутринта извика такси.  - Към летището, мо

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Епидемия Бацили, вируси, зарази морят народа ни отвред. Аз се моля "Господ да ни пази!" От кого ли по-напред? В България Волна пеперуда бях, при това в България! Събудих се и се видях забодена в хербария. Донка Колева гр.Провадия

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Кметски избори — Стягай се, жено, кметица ще ставаш! — извика гръмко Генади и тръшна вратата зад себе си. Ухилен до уши, приближи до гледащата го с недоумение жена и повтори: — Кметица ще ставаш, не чу ли?  — Гено, стига си дрънкал глупости! Пак ли в кръчмата ти пуснаха мухата, или ракията в повече ти дойде? — повиши тон Божана.  — Е, аз ти казвам сега... Избори предстоят. Стягай се — при фризьора иди, вземи си нова рокля от магазинчето на Петровица, ако трябва и обувки нови вземи — отсече Генади.  — Брех, Божке, тоя човек полудел! — закрещя стъписаната жена. — Що думаш ти? Дрехи и обувки? А децата — кучета ги яли, нали училище почват, те с какво да ходят?  — Шшт! Стига вика! — замахна с ръка към нея, показвайки тежестта на мъжката си дума. — Кмет да стана, пък ще видиш ти кой с какво ще ходи! Всичко най- хубаво ще имаме — и къщата ще оправим, и оградата, дето вече три лета отлагаме...  Генади беше

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Талант Влакът се движеше твърде бавно за да не забележи полуразрушените паметници на възможностите, които едно време е имало за работа и печалба. Пешо гледаше и цъкаше с език. Вадеше едната си ръка от джоба, докосваше другата си ръка, която поставяше в другия джоб и пак цъкаше с език и си мърмореше: - Това е талант, талант е … След десетото такова движение, седящият срещу него господин го скастри: - Ако сте ненормален излезте моля! Ако ме разбирате, престанете! - Да и аз това си викам, ама никой не ме чува. – каза Пешо. - Какво си викате не ме интересува, пречите ми на мислите. - То по-добре да не мислим, че по-лошо. - Абе, айде излизайте. - Даа, който не изнася, хайде вън. Терминалите са за това, те и дестинациите вече не са толкова привлекателни … - Абе вие пиян ли сте бе ..? - Ами, да речем, че за това си заслужава човек да се напие … - Не ви разбирам и не искам, имам си свои грижи. - Ами то за това см

"Червеният ездач" обявява конкурс за САТИРА със съвременна антикапиталистическа и социална насоченост. В конкурса се приемат до две произведения, фейлетон, кратък разказ, стихотворение или епиграма, нови или написани през 2016 г., до 15 януари 2017 г. на ел.поща: revcult.bg@gmail.com или изпратен до страницата "Червеният ездач" във Facebook https://www.facebook.com/RevCult , като бъде заявено участие. Произведенията ще бъдат класирани поотделно от жури и от читателите. За всяко допуснато до участие произведение се изработва "картонче" с името на конкурса, автора и произведението, които ще се публикуват на страницата "Червеният ездач" във Facebook https://www.facebook.com/RevCult , също и на сайта http://socpoetrybg.blogspot.bg/ . В края на конкурса произведенията ще бъде публикувани електронно. Правата върху текстовете и рисунките принадлежат на авторите им и са защитени с Криейтив Комънс лиценз.  http://creativecommons.org/licenses/