Конкурси на "Червеният ездач"

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Отечество По Иван Вазов "Отечество любезно, как хубаво си ти!" Уви, децата ни сега омрази сеят, сред нивите разплакани бурен див цъфти. В горите, вместо птици, пламъците пеят и пада дъжд отровен от звездни висоти. "Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?" С души, за теб отдавна слепи, твойте синове сред чуждите земи откриват красотата. Бездомни, унизени - в хазартни светове заменят бащин спомен за еврова заплата. "Отечество, не си ли достойно за любов?" Такава бе за Левски, Ботев, Караджата - за теб единствено, като по божи зов, поеха към смъртта, целувайки земята. Нима за смърт такава днес някой е готов? "Ти Рай си, да, но кой те прилично оценява?" Миражен спомен стана гордият Паисий - "Историята" родна гърци притежават. Сега "безумни юроде" са политици и българската чест покриват с черна слава. ...

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Вина Целува слънцето усоето на Искър, върхари в него багрите на есен плискат. Родино, в сърцето ми си винаги една, но вместо обич, сега натрупваш в мен вина. Виновна съм, че вечер в детските зеници гнезди тъгата на простреляните птици, че вместо силно, дръзко, полетяло ято, прекършените им криле потъват в блато. Виновна съм, че татковците са далеч и скоро ще забравят българската реч, а тук в контейнера клошарят унизен мечти в отпадъци погребва всеки ден. Виновна съм за жалките ни пенсии - "държавниците" тънат в благоденствие, а чака някъде една женица стара сама и гладна най-последната си гара. Виновна съм, че аз и другите търпим - от срам дори и да не можем да заспим, вместо да вдигнем сутрин яростна тояга, покорно тръгваме да си печелим хляба. Лалка Павлова