Лалка Павлова - Отечество

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012



Отечество

По Иван Вазов

"Отечество любезно, как хубаво си ти!"

Уви, децата ни сега омрази сеят,
сред нивите разплакани бурен див цъфти.
В горите, вместо птици, пламъците пеят
и пада дъжд отровен от звездни висоти.

"Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?"

С души, за теб отдавна слепи, твойте синове
сред чуждите земи откриват красотата.
Бездомни, унизени - в хазартни светове
заменят бащин спомен за еврова заплата.

"Отечество, не си ли достойно за любов?"

Такава бе за Левски, Ботев, Караджата -
за теб единствено, като по божи зов,
поеха към смъртта, целувайки земята.
Нима за смърт такава днес някой е готов?

"Ти Рай си, да, но кой те прилично оценява?"

Миражен спомен стана гордият Паисий -
"Историята" родна гърци притежават.
Сега "безумни юроде" са политици
и българската чест покриват с черна слава.

"Ах, ний живяхме в теб кат същи чужденци!"

Затуй и Господ Едема не премести
под синия простор сред горди планини.
И само НАТО са ни гости чести.
Но чужда армия дали ще те спаси? 

Лалка Павлова