Ненчо Добрев - Трънен венец
КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012
Ненчо Добрев
Трънен венец
Станало
събота,
ден за почивка,
ден за тупане на килими и за пране,
ухае терасата на палачинки,
на извряло отдавна в джезвето кафе.
Ще затворя прозореца,
шум не понасям,
също и цвиленето на коне,
не остана тук ни един свестен,
с който на шах да играя поне.
Долу пред блока,
на пейка разкрачена
старци се смеят на вицове за политици.
Тъжна България,
тъжно ми плаче,
и свои, и чужди и удрят плесници.
А Дякона някога
в тефтерчето вписа
въпросителни четири за своя народ
????
Те все още стоят
и все още ни питат,
нима не намираме в тъмното брод.
Или още носим
хомота си лъскав
със празнични дрехи и празничен шум,
а животът отзад
по гърба ще ни блъска
да тръгнем най-сетне по новия друм.
Но всички сме зайци,
скрити в шубрака,
и от страх ни треперят ушите,
и ни сплита, със сълзи в очите,
майка България,
трънен венец за душите.
ден за почивка,
ден за тупане на килими и за пране,
ухае терасата на палачинки,
на извряло отдавна в джезвето кафе.
Ще затворя прозореца,
шум не понасям,
също и цвиленето на коне,
не остана тук ни един свестен,
с който на шах да играя поне.
Долу пред блока,
на пейка разкрачена
старци се смеят на вицове за политици.
Тъжна България,
тъжно ми плаче,
и свои, и чужди и удрят плесници.
А Дякона някога
в тефтерчето вписа
въпросителни четири за своя народ
????
Те все още стоят
и все още ни питат,
нима не намираме в тъмното брод.
Или още носим
хомота си лъскав
със празнични дрехи и празничен шум,
а животът отзад
по гърба ще ни блъска
да тръгнем най-сетне по новия друм.
Но всички сме зайци,
скрити в шубрака,
и от страх ни треперят ушите,
и ни сплита, със сълзи в очите,
майка България,
трънен венец за душите.
Ненчо Добрев