Руслана Димова - Ежемигове
КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012
Ежемигове
Кафе. Главоболие. Цигарен дим. И изгрев.
Задръстена улица. Хора с мутри на Юди,
Аз - кръпка плът в усмирителна риза
и луда човешка трева, с дъх на заблуда.
Пак слънцето надвесва небесна гилотина.
В очите му светът изглежда уязвим
в свойта моногамност, безплодие, режими,
безпочвени въпроси, истории бездимни...
Превръщаме живота си в сутрешни заглавия
и всеки се вживява в роля на оракул.
Да бъдем безрезервно мили е полезен навик,
но често ни превръща в Дракули.
"Човещина” е дума със добро звучене,
като жена, която ни напуска.
Приятелството - дом необитаем временно
и щорите от обич вечно пуснати.
Гнезда бетонни и души гримирали.
Ранени сънища със трънени венци.
Небе, което в душите ни се взира,
прозряло че земята не е за Младенци.
Руслана Димова
Ежемигове
Кафе. Главоболие. Цигарен дим. И изгрев.
Задръстена улица. Хора с мутри на Юди,
Аз - кръпка плът в усмирителна риза
и луда човешка трева, с дъх на заблуда.
Пак слънцето надвесва небесна гилотина.
В очите му светът изглежда уязвим
в свойта моногамност, безплодие, режими,
безпочвени въпроси, истории бездимни...
Превръщаме живота си в сутрешни заглавия
и всеки се вживява в роля на оракул.
Да бъдем безрезервно мили е полезен навик,
но често ни превръща в Дракули.
"Човещина” е дума със добро звучене,
като жена, която ни напуска.
Приятелството - дом необитаем временно
и щорите от обич вечно пуснати.
Гнезда бетонни и души гримирали.
Ранени сънища със трънени венци.
Небе, което в душите ни се взира,
прозряло че земята не е за Младенци.
Руслана Димова