Конкурси на "Червеният ездач"

Литературен конкурс "Пламъкът на живота": Резултати от литературен конкурс "Пламъкът на живо... : В деня на годишнината от смъртта на Пламен Горанов, обявяваме резултатите  от литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014, посветен на извършените саможертви като протест срещу безобразията в България. В конкурса са приети произведения от 12 автори, като 9 са нови. Жури в състав Ружа Велчева, проф. Чавдар Кръстев и Петър Загорлиев определи следните резултати от конкурса: Първа награда на "Групата за социална поезия и художествена проза" е за  Кирил Ценев-Партилан - Да, луди сме–като Джордано Бруно Грамоти "Избор на читателите" за: Антоанета Александрова - Будни... Донка Колева - На Пламен Горанов и последователи... Грамоти "Художествено майсторство" за: Стоян Вълев - Миг преди смъртта Габриел Герасимов - С факела на Пламен  Всички произведения участвали в конкурса са издадени като електронн

Литературен конкурс "Пламъкът на живота": Кирил Ценев-Партилан - Да, луди сме–като Джордано ... : Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014     Да, луди сме – като Джордано Бруно   На дръзките понякога се случва да изгорят докрай, и в този пламък-да се превърнат в път... Поклон пред Пламен! Знай - този свят не жали пеперудите на нашите несбъднати мечти, затуй и често казват ни, че луди сме, задето все около кладите кръжим... Да, луди сме – като Джордано Бруно, що виждаше сред мрака Светове – и бързаме да кажем и на другите... И затова по кладите горим. За дързостта пред всички да твърдим, че срещаме се в будните си сънища със други като нас... И че летим. Превръщаме се грубо в Слънца мънички, разпръскваме искрици сред нощта и щом ни стъпчат, ни превръщат в друмища. Кирил Ценев-Партилан

Литературен конкурс "Пламъкът на живота": Преслав Пенев - Името ми е Огън : Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014   Името ми е Огън   Името ми е Огън, горя Абсорбирам мизерията на хората Храня се с лошото и отделям добрина Името ми е Огън, горя Топля отвън, а как се разяждам отвътре Изгарям когато съм гневен, а топъл и нежен и жълт Името ми е огън, горя Любовта ми е близка приятелка Тлея бавно срещу омразата, с искреност ще те опожаря Името ми е Огън, горя Преодолявам всички прегради Убивам лъжата, а истината пазя с пламъци Името ми е Огън, горя Разказвам истории вечер За храброст и дълг и за хората Името ми е Огън, горя Реагирам химически на лицемерието Окислявам усмивките и втечнявам гурлите в сълзи Името ми е Огън, горя Пърля настръхналите косми на похотта Покорявам те с разумът си, без съжаление за страстта /огънят на вътрешната ни революция или ще ни изпепели или ще ни жигоса до лудост или ще ни нагрее до бяло, за да ни кали но няма да зага

Литературен конкурс "Пламъкът на живота": Петър Налбантов - Пламък гори и в жив ме превръща.... : Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014   Пламък гори и в жив ме превръща...   Пламък гори и в жив ме превръща. Сърцето кипи от сила могъща. Пламък разпалва заспалата ярост. Събуждам се гневно от немощна старост. Пламък говори към бунт ме подтиква. Вулканът на болка отвътре изригва. Пламък в тъмата пътя показва. Неправдата алчна фатално прорязва. Пламък блещука в очите на всеки. И нямаме нужда от фалшиви утехи. Пламък разтапя леда на лъжите. И с кофи вода не ще го угасите. Пламък ми дава възможност да дишам. Със смелост напред към съдбата да тичам.  Пламък е символ на горящата страст. Събаря от трона мерзавската власт. Пламък е полъх южен и топъл. Студено мълчание пред стона и вопъл. Пламък е огън,саможертва велика. Пред олтара на Бога за робската клика. Пламък са тези,които горяха. Пример за всички,дето мълчаха. Пламък е кръст на върха на Голгота.

Литературен конкурс "Пламъкът на живота": Донка Колева - На Пламен Горанов и последователи..... : Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014   На Пламен Горанов и последователи...   Не съм ви забравила,няма да мога,не искам и няма, няма, как! С болка огромна, от "огън"- ви нося, аз ,зад душевния праг! Пламен-във факел жив се превърна, за да изгрее като звезда! Живот не пожали,за да се върне -в душите ни- като светла следа. Мили момчета,рожби сте мои ...В сърцето ми вечно -имате дом! За свободата-народни герои!За саможертвата-слава!Поклон! !! Донка /Дони/ Колева 18 януари 2014г. гр.Провадия

Литературен конкурс "Пламъкът на живота": Наско Илиев - Улицата на тъгата : Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014  Улицата на тъгата Луксозен черен автомобил се носеше по криволичещ, двулентов път през полето. Лъчите на юлското слънце попиваха в матираната боя, за да подсилят ефекта на безумно светещите в ранния следобед фарове. Вътре имаше двама мъже и едно момче на видима възраст около шестнадесет-седемнадесет години. То се возеше на задната седалка, държащо чаша студена безалкохолна напитка и вперило апатично поглед през прозореца към бързо сменящия се пейзаж. Правата му кестенява коса се спускаше почти до очите. Носеше сива тенис фланелка и светлосини бермуди. Слабото му тяло и облеклото му го правеха да контрастира с мъжете на предните седалки. Шофьорът на колата беше едър с гладко избръсната глава и едвам покарала гъста брада. Вратът му се сливаше с раменете, а ушите му бяха сраснали почти с издутите бузи. Носеше тъмни, широки очила

Литературен конкурс "Пламъкът на живота": Румяна Дюлгерова - Разпятието на един народ : Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014    Разпятието на един народ   Навярно някой друг ще сее макове, ще изучава Андромеда, ще се прицелва в атоми и Космоса ще гледа. Ще е влюбен навярно до пръсване. И звезди ще разгаря- до ново възкръсване. А аз- ослепяла от питане ще се крия във стихове разпъната гневна разнищена безнадеждно орисана до невъзможност дълбаеща заровени истини. Да търся разголена, мечтана човечност във тази абсурдна и грешна вечност. И моля чрез живо разпятие Бог да премахне туй страшно проклятие- заложен погрешно вътрешен код на тоз славен,безправен народ! .... И ето го Пламен - обрече живота си! Огнено разпятие - в името на народа си! Румяна Дюлгерова, 25 януари 2014

Литературен конкурс "Пламъкът на живота": Пламен Димитров - Живи факли : Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014 Живи факли   C Am F C G Виж факлите в нощта, в тъмната вода, зловещ отблясък. C Am F C G Сам, в горест и тъга, в края на деня животът гасне. Пр Am F Fm Fm6 C G Смърт или свобода, клетвата, честта, ечи завета. Am F Fm Fm6 C Горд дух е озарил мрака на нощта, в тъмата свети. Спри, жертвите мълвят, няма път назад в живота жалък! Там новата зора, с вик за свобода, зове / ни БРАТЯ / в АТАКА /! Пр Смърт или свобода, клетвата, честта, ечи завета. Горд дух е озарил мрака на нощта, в тъмата свети. Ден, слънчев майски ден, чуй във утринта звънът камбанен. Свят и непобеден, слял се с вечността ни гледа ПЛАМЕН! Пр Смърт или свобода, клетвата, честта, ечи завета. Горд дух е озарил мрака на нощта, в тъмата свети. Пламен Димитров, 14 март 2013г. http://www.youtube.com/ watch?v=prqqACKlW0Y http://www.youtube.com/ user/Justy520101/ videos?view=0&s

Литературен конкурс "Пламъкът на живота": Людмил Димитров - Февруарска палитра : Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014  Февруарска палитра   На Пламен Червени боклуци, сини сливи и кафяви лайна ни пращат всеки ден за зелен хайвер. А ние сме още с жълто под човките... Но не спираме да рисуваме по черните страници на историята белите си надежди за светло бъдеще. Със сивите пръсти с безцветните сълзи и с огъня в сърцето на поета романтик. Л.Д. Людмил Димитров 01.02.2014

Литературен конкурс "Пламъкът на живота": Габриел Герасимов - С факела на Пламен : Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014     С факела на Пламен   Ще има вечно слънце и звезди. Деца невинни ще закриват с цвете пробойните на слепите очи, а огъня ще гасят ветровете. И в стихналата утринна омара, сред спомени с настръхнал лик, лелеяна надежда пак ще кара подтиснатите да въздигат вик. Дочакала разпукване зората ще възроди от огън и от камен напиращата болка на тълпата. И пак ще лумне с факела на Пламен. Габриел Герасимов София 22.01.2014 г.

Литературен конкурс "Пламъкът на живота": Стоян Вълев - Миг преди смъртта : Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014   Миг преди смъртта Варна не е град, а простичкото желание на Бог да напише стих. Успял е и съединил в едно пулсиращо цяло морето и земята. Морето хората нарекли Черно, а градът носел много имена, последното от които е Варна. Дамян винаги се бе опитвал да възкачи над ширналото се безбрежно море – тази бе причината да се влюби в алпинизма. Тази любов бе отчаяна и несъкрушима. Когато настъпи ужасът, наричан Демокрация, а всъщност си бе див капитализъм, и всичко се превърна във стока, Дамян намери своето мъничко спасение пак чрез алпинизма. Катеренето от хоби и страст, се превърна в работа, защото, оказа се, също можеше да носи пари – принуден бе да го приеме и привърза алпинизма към бизнеса – сградите имаха покриви, по които никой не искаше да ходи, в града имаше огромни дървета, които трябваше да напуснат живота, а градът бе вече плът

Литературен конкурс "Пламъкът на живота": Тодор Божков - В памет на Пламен Горанов : Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014   В памет на Пламен Горанов В пламък, разпален от лъчите на решителността, съзнателно ти пожертва своята снага, за да се слави името и свободата на града като унизи завинаги лицето на властта С лъч усмивка, трепет мил ти показа своя огнен стил, светлина и мрак вкопчани през деня и капчици на майчина сълза Но тази мълчалива каменна снага, изпъстрена от плочките на властта и за миг не се самоосъзна а втълпи на всички нотките на лудостта С фотоапарат и обектив в ръка познат ни от ладшафта на деня ти остана в нашите сърца като бореца срещу кражбата и несправедливостта Тодор Божков, 21 януари 2014г.

Литературен конкурс "Пламъкът на живота": Антоанета Александрова - Будни... : Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014 Будни... Окупирани, окупиращи, будни, спящи, не мигващи, блудни... Вярващи, искащи, можещи, търсещи, траещи, доблестни... Мълчащи, крещящи, знаещи, чуващи, глухи, нехаещи... Съдещи, вярващи,безразлични, личности, сборни, безлични... Длани, очи, гласове, смирение, страх, бесове... Правда, права, свободи, подлост, мълва, тъжноти... Новости, век , политика, общност, Европа, светлика... Облака, слънцето, бурята, болката, надеждата, хулата... Нетърпение, неправда, не искане, раждане, вулканичност, истина... Човечност, сърдечност, мечта. Всесъжение – пост! Вечността! 25 януари 2014 г. Антоанета Александрова

Литературен конкурс "Пламъкът на живота": Обявяване на конкурса - Пламъкът на живота 2014 : "Група за съвременна социална поезия и художествена проза" обявява - литературен конкурс: "ПЛАМЪКЪТ НА ЖИВОТА" в памет на Пламен Горанов и другите жертвали живота си като протест срещу безобразията в България. Приема се едно авторско произведение (поезия или проза), изпратено на адрес revcult.bg@gmail.com или в групата  https://www.facebook.com/ groups/socpoetry.bg/ като е заявено от автора участие в конкурса. Създаването на ново произведение е преимущество. Конкурса приключва на 20 февруари 2014 година. За всяко прието произведение се изработва "картонче" с името на конкурса, автора и произведението, които се публикуват в групата. Победителите се определят от броя събрани харесвания на тези картончета и от тричленно жури. В края на конкурса ще бъде публикуван електронен сборник. Правата върху текстовете принадлежат на авторите им и са защи

ЕВРОПА НА ТРУДА - ДНЕС И УТРЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БЪЛГАРИНА Резултати: Ружа Велчева „Щастлив на дъното“ - първа и специална награда Стоян Вълев „Труп в автобуса“ - първа награда Георги Михалков „Баща и син“ - втора награда Даниела Паскова-Кали „Нула с воля за живот“ - трета награда Габриел Герасимов „Стареца и бялата лястовица“ - трета награда Албена Латинова „За една по добра Европа без банков режим“ - млад автор Милен Маринов „Ванката“ - млад автор Награди от ПП "Българската левица", картини на худ. Иван Пенев за: Ружа Велчева Стоян Вълев Габриел Герасимов Другите участници в конкурса: Румен Иванчев „Без правостоящи“ Красимир Бачков „***“ Таня Попова „Селянинът от петте кьошета“ Мария Илиева „Обществени прояви“ Цонка Христова „Балканецът е едно непораснало дете“ Димитрина Бояджиева „Не плачи Жулиета“

ЕВРОПА НА ТРУДА - ДНЕС И УТРЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БЪЛГАРИНА Ванката - Имаш още някакво време... Ванката се гушеше в дебелото зимно яке от шушляк. И тук, в София му беше студено, мислеше си какво ли ще е времето в Англия. Абе там трябва оня „Гълфстрйм“ все малко от малко да топли.. - Имам таратанци. Ще се качвам, трябва да съм горе час преди полета, чекини-мекини, знам ли аз какво. Минеш ли лентата не пускат. Ти бягай, аз като пристигна и намеря интернет ще пиша. Момчил го прегърна. - Късмет братле.- Думите прозвучаха някак глухо.. - само късмет да имаш. Другото.. нали за добро отиваш там.. Но преди да тръгнеш.. Момчил извади малка кутийка в която имаше тънка златна гривничка. -Това ще ти е от мен. Хем за спомен, хем ако не дай си Боже нещо се случи.. златото цена винаги има, все някакви пари ще и вземеш... Очите на Иван се наляха със сълзи. *** Ванката кацна на „Хийтроу“ , после тръгна към центъра на Лондон. Калин, неговият състудент, с когото уж всич

ЕВРОПА НА ТРУДА - ДНЕС И УТРЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БЪЛГАРИНА Труп в автобуса Като видя рецептата, Ганка се обърка. – Колко пари? – В аптеката ще ти кажат – някак гузно, но пък и строго посочи вратата лекарят. Излезе. И се запъти към аптеката, само прекоси улицата. Аптекарката метна поглед върху рецептата и затрака на сметачната машинка. – Сто и осемдесет лева. Имаш ли толкова пари? Сто! И осемдесет?! – сепна се тя. – Абе, вие луди ли сте?! – по лицето на Ганка се изписа ужас, тя потрепера и изведнъж се сети - Да няма някаква грешка? Няма грешка. Имаш ли ги парите? – попита аптекарката присвила очи, сякаш се целеше в дивеч. Че откъде да ги имам?! Пенсията ми е четирсет! – разпери отчаяно двете си съсухрени ръце Ганка и плесна. Зад нея вече бе застанала друга жена. Влезе и един мъж. – Не пречете тогава! – изрече сухо аптекарката. Ганка тръгна да излиза свела глава. На вратата се поколеба, извърна се към аптекарката, погледна я умолително, но я чу да казва: - Всеки де

ЕВРОПА НА ТРУДА - ДНЕС И УТРЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БЪЛГАРИНА Не плачи, Жулиета!  Още несвършили новините, Желкиният мъж, полегнал на леглото, заспа. Желка го зави с одеалото, погледа побелялата му глава, повъртя се из стаята и изгаси телевизора. Нека спи. Мъжкото сърце не е като женското. Що мъки бяха, да опустее лъжицата й дано. Още от младини Делчо вилица не признаваше. Каквото и да сготви Желка – боб ли, картофи ли, лещ а, ориз - все лъжицата играеше в ръцете му. И сякаш за бeда, сега, на стари години му погоди такъв коварен номер. След инфаркта, нали дясната му ръка не държи, посегна да вземе лъжицата от края на масата, то и очите толкова виждат, и лъжицата хайде на земята. Наведе се да я вземе и тъй си остана. Помъчи се да се изправи, не може. „Желке, сецнах се!” „Чакай, чакай, Делчо - скочи Желка. - Ама я свърши! Да беше се случило на мен. Както не можеш да търпиш на болка...” – „Желке...”- „Полека, стой тъй, прищипан нерв ще е. Само чакръкчия ще те оправи.

ЕВРОПА НА ТРУДА - ДНЕС И УТРЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БЪЛГАРИНА Нула с воля за живот На Бони. „Всяко нещо започва от нулата. От вас зависи къде ще приключи.” (неизвестен автор) – Benvenuti in Italia. Vi auguriamo un piacevole soggiorno.1 Ася изслуша пожеланията на стюардесата на още няколко езика, усмихна се и стана от мястото си. Излезе на площадката на стълбата и вдиша дълбоко. Животът ѝ започваше отново. Младата жена беше загърбила Родината си с лека ръка. Първите минути от полета се чувстваше жалка бегълка, но сега сърцето ѝ трепкаше възбудено, а очите ѝ попиваха с нетърпение всяка подробност от обстановката. Надеждата за ново начало ѝ носеше радостен порив в душата. Почувства се свободна и щастлива. Махна с ръка, за да пропъди нерадостните мисли за последния път, когато се почувства така… точно преди да започне работа в собствената си Родина и тихичко се окуражи на ум: „Сега ще е различно! Тук е Европа. Тук хората са други и ценят човека и неговия тр

ЕВРОПА НА ТРУДА - ДНЕС И УТРЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БЪЛГАРИНА   Балканецът е едно непораснало дете Балканът е праисторическо животно- тялото му се простира по протежение на цяла южна Eвропа. Ноктите му са заклещени дълбоко в сърцето на земята. Гърбът му е набразден от рала и мотики, с които са копани както ниви, за да се засадят картофи, така и гробове – по-често безименни. Пръстта, която покрива изпосталялата му кожа е свещенна – поне така твърдят вси чки, които стъпват по нея. Това не им пречи да дърпата земята като кора на баница- всеки към себе си. Да я наричат с разнолики имена, да се борят даже и за трошичките от тая баница, без понякога да са взимали участие в нейното правене. Защото „баницата”, наречена Балкани, е замесвана от много прамайки, печена е в огньовете на няколко опустошителни войни, поена е с кръвта и сълзите на близки- роднини, съседи – които за парче земя са били готови и „с дявола орталък да правят”. И все не им излизат сметките. Затова очите

ЕВРОПА НА ТРУДА - ДНЕС И УТРЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БЪЛГАРИНА Баща и син С всеки изминат ден Данаил все повече и повече се тревожеше за баща си. Той започна да става много странен, не говореше и прекарваше повечето време от деня, седнал на пейката в двора под големия разклонен орех. Можеше да седи там с часове, загледан някъде пред себе си, умислен, а на лицето му като че ли беше изписана тъга, която от време на време преминаваше в примирение, но з а кратко, и отново като есенна мъгла падаше на лицето му. Данаил обичаше баща си, наблюдаваше го тайно как седи там, на дървената пейка под високия като огромен зелен букет орех, и се питаше какво ли става с него, какво ли мисли? Вглеждаше се в скулестото му слабо лице с ясно изразена, като отсечена от камък, ъгловата брадичка, със сключени гъсти вежди и с очи като две лъскави речни камъчета. Вече толкова години Данаил не можеше да определи цвета на тези очи. Те му изглеждаха ту кафяви като зърна кафе, ту тъмнозеленикави к

ЕВРОПА НА ТРУДА - ДНЕС И УТРЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БЪЛГАРИНА Стареца и Бялата лястовичка Бялата лястовица надзърна, изпръхтя с крилца и се вмъкна през счупения прозорец. Носеше в човчица, както винаги сламки вяра с които си правеше гнездо.Дядо Иван го нямаше. Миналата късна есен беше заминал. Лястовичката не знаеше това и продължаваше да е все така жизнерадостна по природа, но и замислена. Години на ред стареца живееше с проблема,а и чрез него. Не оправяше дупката в разсъхналите черчевета. Нещо го възпираше и птичката всяка пролет влизаше през нея и всякога намираше гнездото си непокътнато и стоплено. После с нов хъс се захващаше да го дооформя. Старецът – особняк имаше жалостиво сърце и щом лястовичката долети я оставяше да оправи къщичката си и да отгледа челяд.Сега тя се ослушваше тревожно. Нещо странно се бе случило. Някой беше разрушил гнездото и,кокошките не щъкаха по двора,а във ведрото на прага стоеше зеленясала смрадлива вода.Вятъра блъскаше открехнатата врата на плевнята

ЕВРОПА НА ТРУДА - ДНЕС И УТРЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БЪЛГАРИНА Обществени прояви – Добър ден, комшу. Отдавна не сме се виждали. Как мина гурбетлъка? - Добър ти ден, друже. Ами работим, че трябва пари да се вадят, да се яде, да се плащат сметки... Ходя напред-назад с тира.. карам това, изкарам онова... търговийка малко... - Ами ти, накъде? - Аз отивам да взема жената от работа и да я водя някъде, че все се оплаква. „...Вече не ходим на театър, концерти, изложби” – само това слушам като се прибера, ама не ми се прибира, искам да си легна пред телевизора с бирата и да си гледам мача... това жените..., ей, голяма напаст са. - На мен ли го казваш, братле? Писнало ми е от разните така наречени Обществени прояви. Култура. Те ще ми разправят. Някое протеже наплескало 20 платна, ходи, влачи се като влечуго, лази, докато му направят изложба, съберат се „елита”, подредят едни маси, едни чевермета, бъчвите с вино... така и аз знам да разглеждам. Нареждат картините и почват.. „кул

ЕВРОПА НА ТРУДА - ДНЕС И УТРЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БЪЛГАРИНА Селянинът от петте кьошета Горещината във влака беше непоносима, въпреки че климатикът работеше... уж. На малката гара се качи възрастен господин с раница и сламена шапка на главата. Младо момиче почти веднага му отстъпи мястото си да седне. Отначало той се противеше, но после все пак разумът надделя над гордостта и се настани на мястото до прозореца. Свали раницата, шапката – не и като изтри по тта от челото и врата си с чиста носна кърпа въздъхна: - Е, няма угодия за нас старците. Зиме се оплакваме от студа, лете от горещината. Абе, за никъде не сме вече... - Като ви гледам, не се предавате – подхвърли момичето. - Аааа, още не съм се предал – отвърна той, – имам тук къщичка с дворче. Садя си от всичко по малко: доматки, пиперец, лук, картофки, тиквички. И дръвчета имам, раждат като се грижиш за тях. - Сам ли работиш всичко? – попита момичето. - Сам, ами. Жената е гражданка. Не иска да стъпи та

ЕВРОПА НА ТРУДА - ДНЕС И УТРЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БЪЛГАРИНА ... Първата ми буквална среща с труда стана, когато бях в десети клас. Тогава живеехме в социализма и основния съвет на родителите ни бе, да учим, за да не работим. Бях на лятна бригада в Шабла, беряхме домати, заедно с французи и немци на нашата възраст. Изработвахме си нормите до обяд, а после ходехме на море и се забавлявахме както намерим за добре. Харесваше ми. Един от отрядните ни ръководители б е накиснат в нещо нагласено и тогавашното ръководство реши да го изгони от бригадата. Той бе студент, само няколко години по-голям от нас и много свястно момче. Разбирайки манипулацията, аз и още няколко бригадири решихме да не допуснем тази явна несправедливост. Бяхме млади, луди глави и смятахме, че трябва да защитаваме и се борим за истината. Когато студентът тръгна към голямата порта на бригадирския лагер, аз му взех една от чантите, останалите смигнаха на французите и немците, и заедно тръгнахме да го изпров

ЕВРОПА НА ТРУДА - ДНЕС И УТРЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БЪЛГАРИНА Без правостоящи!   Открай време в България се търсят решения. Много често с това се занимават хора, които в училище никога не са си решавали задачите сами. Те или са преписвали, или зарад тях са напрягали избледнели познания техните родители, баби и дядовци. Случвало се е понякога ,след дълго чесане зад ушите и хапане на молива, да достигнат и сами до краен резултат. Но разгръщайки последните страници и виждайки, че той е отново погрешен, са захвърляли учебниците в ъгъла с убеждението, че условието на задачата е сбъркано. Ето такива са повечето от хората, които днес не търсят, а взимат решения за наша сметка. На тези мои сънародници искам да предложа една готова идея: Защо да не станем първата страна в света без правостоящи? Не само в автобуси, влакове и трамваи, но и в магазини, пощи, служби , театри и стадиони всички ще сме седнали. Народопсихолозите твърдят, че българинът седнал

ЕВРОПА НА ТРУДА - ДНЕС И УТРЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БЪЛГАРИНА За една по-добра Европа без банков режим! Често си задавам въпроса: Какво ни унищожава нас Балканите и нациите като структурни единици на едно цяло общество? Защо са ни банки? Отговорите на тези въпроси са доста обширни за разсъждение, но аз ще се спра конкретно на банките. Кой не е ползвал услугите им? И си отговарям: Почти всеки, като изключим хората които живеят в крайните поселища, където няма достъп до клонове. Истината е, че благодарение на банковият режим и кредиторите сме в деликатно положение. Какво имам предвид? Откакто банките нахлуха в животът ни, те контролират всяко звено от ежедневието ни - заплати, сметки за бита, допълнителен и олихвен доход, сейф за спестяванията ни, влогове, превод на финанси и транзит на огромни суми...списъкът е дълъг за разглеждане и преосмисляне в каква непрекъсната верига сме, и как банките ни направиха зависими. Защо ли? Космополита

ЕВРОПА НА ТРУДА - ДНЕС И УТРЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БЪЛГАРИНА   Щастлив на дъното Ударих дъното! По-надолу – няма накъде!...Всичките ми гемии – потопени методично, една по една...Дъх не ми остана! Пенсията-запорирана! Токът, водата и телефона – изключени! Хладилникът - бродиран с тлъсти паяжини...А зад стъклата на прозореца – кучешки студ... Огледах плахо опразнения си от съдия-изпълнителите дом. С какво да стопля озлочестената си душа? Първо – измъкнах обувките си. За какво му е на беден човек обувки! Всички пътища за него са затворени. Като ранен звяр той се свива в бърлогата си, за да ближе раните си поне с достойнство!... Скоро огънят от протритите ми обувки въздъхна извинително и умря... Тогава извадих кутиите със старите снимки. Защо са му на бедния човек светли спомени. Те топлят паметта, но не могат да сгреят тялото и душата...И те се превърнаха в шепа топла пепел... Тогава се сетих за ръкописите със стихове и книжнит

"Червеният ездач" обявява литературен конкурс на тема: ЕВРОПА НА ТРУДА - ДНЕС И УТРЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БЪЛГАРИНА Обявяваме конкурса водени от разбирането, че българския творец в качеството на създател на ценности и морален коректив не стои извън съвременната криза, а също като споделяме, че една друга Европа е нужна и възможна - Европа не на банките, а на труда. Приема се едно кратко есе или разказ в социален жанр до 8 май 2014г. на ел.поща: revcult.bg@gmail.com или изпратено до страницата "Червеният ездач" във Facebook https://www.facebook.com/ RevCult Отличените от жури творби ще бъдат преведени и представени пред европейска публика, а за всички участвали в конкурса ще се издаде електронна книга. Правата върху текстовете принадлежат на авторите им и са защитени с Криейтив Комънс лиценз. http:// creativecommons.org/ licenses/by-nc-nd/2.5/bg/