Мария Илиева - Обществени прояви
ЕВРОПА НА ТРУДА - ДНЕС И УТРЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БЪЛГАРИНА
– Добър ден, комшу. Отдавна не сме се виждали. Как мина гурбетлъка?
- Добър ти ден, друже. Ами работим, че трябва пари да се вадят, да се яде, да се плащат сметки... Ходя напред-назад с тира.. карам това, изкарам онова... търговийка малко...
- Ами ти, накъде?
- Аз отивам да взема жената от работа и да я водя някъде, че все се оплаква.
„...Вече не ходим на театър, концерти, изложби” – само това слушам като се прибера, ама не ми се прибира, искам да си легна пред телевизора с бирата и да си гледам мача... това жените..., ей, голяма напаст са.
- На мен ли го казваш, братле? Писнало ми е от разните така наречени Обществени прояви. Култура. Те ще ми разправят. Някое протеже наплескало 20 платна, ходи, влачи се като влечуго, лази, докато му направят изложба, съберат се „елита”, подредят едни маси, едни чевермета, бъчвите с вино... така и аз знам да разглеждам. Нареждат картините и почват.. „културното общество” седят по 20 мин пред картина и цъкат с езици, накаря бързат да си вземат от безплатния бюфет, че и за в къщи ако може.. напълнят си чантите, поблагодарят и се изнижат тихомълком по „спешна задача”, а видиш ли ще се обадят коя картина са харесали „скоро”. Ще се обадят... вятър! Останалите... напият се и хоп, много мили, много начетени..., най-много някой, за да се покаже мъж купува най-голямата и скъпа безвкусица която ще подари на любовницата си, да види тя колко е начетен и от какво висше изкуство разбира, а то... цапаница на 3-годишно лапе! Перални за пари. Изпират си кирливите ризи и това ти ми било изкуство. Да дойдат да им кажа аз какво е изкуство. Вече под път и над път се продава - тук тенекийка, там дървенийка... а за бедните има и за по левче... че и те видиш ли от изкуство имат нужда... „само с хляб не ще живее човек, казват...”
- Ето го и онзи отсреща пъпли към магазина... дупки има по сивото от мръсотия палто, обувките му са кални, но и той влиза в магазина за „изкуство”. Ще си вземе тенекийка, ще се прибере в празната и опушена квартира сред голите стени, ще я тропне на счупения стол до него и ще и се радва! Глупости! Нищо няма да купи. Напротив, ще свие нещо, ако успее. Ако не, ще намери нещо изостанало по кофите, и това ще яде. Което става за вторични суровини, кашони, стъкла, боклуци... то сега от както сложиха и еко кофите за боклук не могат да се намерят и боклуци из улиците, но те пак събират. Ние българите сме прасета... прасета които претендират за култура...
- Така е, друже, прав си. Тебе те нямаше, ама ей го онзи ден чух... еди си кои били ни нарисували страната като тоалетна... Голям срам ти казвам.
- Срам... ми прави са хората. Едно време пътувах... сега пътувам, една Сърбия... всичките улици и светят, дворовете китни, подредени ще речеш на изложба ще ходят,
земята обработена... Като тръгнеш да се прибираш с чувалите, с търговийката която си я взел евтино, а тук ще препродадеш тройно че и ти душа храниш... на влизане те среща изкуството. Боклуче, кофи, смрад и тоалетни... още на Калотина - 50 евро цента за чужденци и за Българи... че гоним европейски стандарти, ама то тоалетни ли са - пластмасови сандъци пълни с мухи и мръсотия... как не съм дал 50 цента... , а на кучетата дето пикаят по парковете? Защо не им вземат на тях 50 цента? По другите държави.. сложили на всяка крачка табели колкото теб:-„ забранено за кучета в парка..” и никъде няма да видиш животното клекнало така на полянката...
- Това е то България... нужник... тоалетна! А после се сърдим, че хората ни били нарисували така. Ами какво друго да видят тук? По каналите – чалга, разголени фолк-маймуни с изкаран силикон отвън... нагримосани, начервосани ... в Париж ония от Мулен Руж бледнеят направо... По улиците сива паплач, сган ти казвам, това не е народ. В чужбина като хвърля боклуче ще мине някоя грижовна баба и ще го прибере в коша, а тук.. за по-лесно през балкона с остатъците от вечеря...
- А в къщи как сте?
- Какво да ти разправям.. не ми се прибира при „лаещите”! Синът, вчерашен хапльо дрънка на пиано и ми вика:
- Тате, седни тук да чуеш Лунната соната... - Каква соната, какви лунни фантазии бе? Вие на земята живеете ли? Трябва да се работи, трябва да се яде, мацките за дупето и спане.. почивка трябва. Това изкуство, мен ако питаш - пари на вятъра... нищо не ти дава! Пачки трябва да се правят, пачки! Моята и тя... поетеса! Хвали ми се, купила си някаква шапка... аз като я видях - тя леярска, от ония дето ги носят по заводите, ама артистична била... хвана си някакъв изкуствовед – поет та хубаво и обърка главата! Книги, поезии, романи... чат-пат мъкне разни камънаци – изкуство били.. напълнила е цялата къща с културните им боклуци.... Няма да вземе да опече едни пържоли, да сипе по едно вино и ракия... па да пратим детето на село и да я спукам от културност... 2 години ей повече мина.. си навири носа и нищо не съм видял.. е, няма да седя на сухо я! Имаше разни крайпътни.. които викат.. пет евро бате и съм при теб на тира... ако и дам десет може и цялата нощ да остане... па ми се лигавят, па правят каквото искам и няма претенции... а тя... Сложила ми едни покривки бели, картини, книги... най-вече книгите.. не дава да ги барна, скача и лае като куче насреща. Поетесата с претенциите и онзи тъпкач, който и тъпче главата.. ами да и ги натъпче... философи.. че лятото и детето ми взимат. Поне мога да си почина от класиките им.. да си пусна малко канала с трите хикса да изплакна и аз очите, а може и докато ги няма да забърша нещо.. като плащаш имаш всичко... натурално... и извяно.. а оная дебелана - да си ходи с кучето при оня проповедник... Да си свирят сонати.. и на флейта ако иска да му свири... - Изкуство.. абе ти на мен ли ще ми ги разправяш тия... всичко е пари, секс и сметка, сметка трябва има ей.. че джоба е празен иначе и ще карате на пост и молитви.. Ама аз май много се разговорих, нали щяхте да ходите на театър?
Мария Илиева
Обществени прояви
– Добър ден, комшу. Отдавна не сме се виждали. Как мина гурбетлъка?
- Добър ти ден, друже. Ами работим, че трябва пари да се вадят, да се яде, да се плащат сметки... Ходя напред-назад с тира.. карам това, изкарам онова... търговийка малко...
- Ами ти, накъде?
- Аз отивам да взема жената от работа и да я водя някъде, че все се оплаква.
„...Вече не ходим на театър, концерти, изложби” – само това слушам като се прибера, ама не ми се прибира, искам да си легна пред телевизора с бирата и да си гледам мача... това жените..., ей, голяма напаст са.
- На мен ли го казваш, братле? Писнало ми е от разните така наречени Обществени прояви. Култура. Те ще ми разправят. Някое протеже наплескало 20 платна, ходи, влачи се като влечуго, лази, докато му направят изложба, съберат се „елита”, подредят едни маси, едни чевермета, бъчвите с вино... така и аз знам да разглеждам. Нареждат картините и почват.. „културното общество” седят по 20 мин пред картина и цъкат с езици, накаря бързат да си вземат от безплатния бюфет, че и за в къщи ако може.. напълнят си чантите, поблагодарят и се изнижат тихомълком по „спешна задача”, а видиш ли ще се обадят коя картина са харесали „скоро”. Ще се обадят... вятър! Останалите... напият се и хоп, много мили, много начетени..., най-много някой, за да се покаже мъж купува най-голямата и скъпа безвкусица която ще подари на любовницата си, да види тя колко е начетен и от какво висше изкуство разбира, а то... цапаница на 3-годишно лапе! Перални за пари. Изпират си кирливите ризи и това ти ми било изкуство. Да дойдат да им кажа аз какво е изкуство. Вече под път и над път се продава - тук тенекийка, там дървенийка... а за бедните има и за по левче... че и те видиш ли от изкуство имат нужда... „само с хляб не ще живее човек, казват...”
- Ето го и онзи отсреща пъпли към магазина... дупки има по сивото от мръсотия палто, обувките му са кални, но и той влиза в магазина за „изкуство”. Ще си вземе тенекийка, ще се прибере в празната и опушена квартира сред голите стени, ще я тропне на счупения стол до него и ще и се радва! Глупости! Нищо няма да купи. Напротив, ще свие нещо, ако успее. Ако не, ще намери нещо изостанало по кофите, и това ще яде. Което става за вторични суровини, кашони, стъкла, боклуци... то сега от както сложиха и еко кофите за боклук не могат да се намерят и боклуци из улиците, но те пак събират. Ние българите сме прасета... прасета които претендират за култура...
- Така е, друже, прав си. Тебе те нямаше, ама ей го онзи ден чух... еди си кои били ни нарисували страната като тоалетна... Голям срам ти казвам.
- Срам... ми прави са хората. Едно време пътувах... сега пътувам, една Сърбия... всичките улици и светят, дворовете китни, подредени ще речеш на изложба ще ходят,
земята обработена... Като тръгнеш да се прибираш с чувалите, с търговийката която си я взел евтино, а тук ще препродадеш тройно че и ти душа храниш... на влизане те среща изкуството. Боклуче, кофи, смрад и тоалетни... още на Калотина - 50 евро цента за чужденци и за Българи... че гоним европейски стандарти, ама то тоалетни ли са - пластмасови сандъци пълни с мухи и мръсотия... как не съм дал 50 цента... , а на кучетата дето пикаят по парковете? Защо не им вземат на тях 50 цента? По другите държави.. сложили на всяка крачка табели колкото теб:-„ забранено за кучета в парка..” и никъде няма да видиш животното клекнало така на полянката...
- Това е то България... нужник... тоалетна! А после се сърдим, че хората ни били нарисували така. Ами какво друго да видят тук? По каналите – чалга, разголени фолк-маймуни с изкаран силикон отвън... нагримосани, начервосани ... в Париж ония от Мулен Руж бледнеят направо... По улиците сива паплач, сган ти казвам, това не е народ. В чужбина като хвърля боклуче ще мине някоя грижовна баба и ще го прибере в коша, а тук.. за по-лесно през балкона с остатъците от вечеря...
- А в къщи как сте?
- Какво да ти разправям.. не ми се прибира при „лаещите”! Синът, вчерашен хапльо дрънка на пиано и ми вика:
- Тате, седни тук да чуеш Лунната соната... - Каква соната, какви лунни фантазии бе? Вие на земята живеете ли? Трябва да се работи, трябва да се яде, мацките за дупето и спане.. почивка трябва. Това изкуство, мен ако питаш - пари на вятъра... нищо не ти дава! Пачки трябва да се правят, пачки! Моята и тя... поетеса! Хвали ми се, купила си някаква шапка... аз като я видях - тя леярска, от ония дето ги носят по заводите, ама артистична била... хвана си някакъв изкуствовед – поет та хубаво и обърка главата! Книги, поезии, романи... чат-пат мъкне разни камънаци – изкуство били.. напълнила е цялата къща с културните им боклуци.... Няма да вземе да опече едни пържоли, да сипе по едно вино и ракия... па да пратим детето на село и да я спукам от културност... 2 години ей повече мина.. си навири носа и нищо не съм видял.. е, няма да седя на сухо я! Имаше разни крайпътни.. които викат.. пет евро бате и съм при теб на тира... ако и дам десет може и цялата нощ да остане... па ми се лигавят, па правят каквото искам и няма претенции... а тя... Сложила ми едни покривки бели, картини, книги... най-вече книгите.. не дава да ги барна, скача и лае като куче насреща. Поетесата с претенциите и онзи тъпкач, който и тъпче главата.. ами да и ги натъпче... философи.. че лятото и детето ми взимат. Поне мога да си почина от класиките им.. да си пусна малко канала с трите хикса да изплакна и аз очите, а може и докато ги няма да забърша нещо.. като плащаш имаш всичко... натурално... и извяно.. а оная дебелана - да си ходи с кучето при оня проповедник... Да си свирят сонати.. и на флейта ако иска да му свири... - Изкуство.. абе ти на мен ли ще ми ги разправяш тия... всичко е пари, секс и сметка, сметка трябва има ей.. че джоба е празен иначе и ще карате на пост и молитви.. Ама аз май много се разговорих, нали щяхте да ходите на театър?
Мария Илиева