Ивелина Цветкова - Единствен прозорец
ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Единствен прозорец На нощта из пътеките хладни пресече мълчание. Някой с болка се върна в окопа на есенен спомен. Изтъня тъмнината, а за слънцето твърде е рано. Вятър търси гнездото, след дима от престрелки и огън. И с наострени ръбове, тишината прозира отвътре - чака утрото светло - да затвори гнева на тъмата. Всеки остров на времето, бавно с новото къкри, а мирът е единствен прозорец в лудостта на земята. Крехко утро пропука нощта и забърза надолу, а тревите разливат зелено под цвета на дъгата. С бяла шапка, детенце под прозорец говори в своя приказка звънка, с пеперуди в ръката. Онзи мъж, отдалече дошъл с тихи стъпки до него, спря за миг и погали детето на новото време. Сякаш ангел небесен, преминаващ и гледащ онзи лъч на мира, който в погледа дреме. Зарисува детето река, с тебешир по асфалта, планини и море...За земите далечни не знае. Виж, ръката му - топло слънце по цветната карта, а прозорецът - люшва цвят с песента на България. Ивелин...