Венцислав Влаев – Сълза
СОЛТА НА ЗЕМЯТА Сълза Беше рано сутрин, мракът все още чакаше да бъде прогонен от слънцето. Все още бе спокойно. Тук-там се чуваха приказки на все още неразсънили се врабчета – сигурно се оплакваха от дъждът, който беше превалял малко по-рано. Имаше някоя останала локва, която земята все още не бе попила, а листата на дърветата все още бяха мокри. Върху едно стръкче трева обаче се бе спряла една росна капчица да си почине, преди да продължи дългото си пътуване към земните недра. Радваше се на свежестта, която я заобикаляше. Изведнъж на същото стръкче падна още една капчица. Изглеждаше тъжна, сякаш бе понесла много... – Здравей, сестричке, доста си позакъсняла. – каза учудено първата. – Аз ли?-попита леко смутена втората. – Да, ти сестричке.- отговори усмихната росната капчица. – О, аз...не съм родена в снощния облак. – Как така, ами от къде се взе тогава ? – и се изкикоти. – Ами, аз съм сълза. – Сълза, какво е това – попита скептично росата, – не, не може да