Конкурси на "Червеният ездач"

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Бизнесменът Той е преуспяващ бизнесмен, който се занимава със земеделие, животновъдство и транспортни услуги. Беше започнал бизнеса си преди години почти сам, но сега, след разрастването му, вече бе обграден от десетки, работещи за него, доверени и разбиращи от работата си хора. Плащаше им не много добре, и не се отнасяше с уважение с тях, но те му бяха предани, уважаваха го, и го слушаха, защото безработицата в района беше голяма, и нямаше къде другаде да си намерят работа.  Той нямаше проблеми с бизнеса си. Имаше и прекрасно семейство - жена, която го обича и две добри деца – момче и момиче, в пети и седми клас, които учеха в местното училище. От няколко дни двете деца се вълнуваха, че в края на седмицата всички ученици от пети до осми клас ще имат среща със съвременен автор.  Денят дойде: Вечерта децата едно през друго разказваха впечатленията си от срещата. Бяха много доволни и одухотворени. За п...

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Мисля си... Откакто свят светува по земята човекът все се плаши от войната - от ежби, неразборици и алчност и този страх оказва се без давност, защото даже в мирни времена в душите хорски има го страха. А този страх е жилав, много жив - препуска по житейския триптих - в човешка мисъл, вяра и мечта... Дали ще е така до край света... Не знам защо, но мисля си все пак: Мирът? Та той е липсата на страх! Не може мир да има за душата, ако те плаши бъдност непозната, ако е с неизвестни утринта за твоя дом, надежди и деца... и виждаш как по белия ни свят душите черни имат свой наряд... А липсата на страх е светлина - огрява тя и пъди тъмнина! Но има ли я? Или, може би човекът трябва да я сътвори - да умъртви завинаги страхът, за да го има истински МИРЪТ?! Антоанета Александрова

Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач". Старата круша Тя беше огромно красиво дърво – с прекрасна зелена корона. Бе спряла годините сякаш с добро – безгрижно живее на склона. Под нея си криеха стомни жътвари и вързваха бебето с люлката, а пладне когато потта им ожари, се кротват, в почивка, под сянката. Тя беше щастлива, че може за тях да бъде прохладна закрила! Разквасваха устни напукани с плод, от нейната сладостна сила. А дънера стар - с огромна хралупа, стремително пиеше мощ, от майка земя и сила натрупа – да бъде за бурите коз. Блажено живееше старата круша, бе дала от себе си всичко, та пътник незнаен, кога се заслуша, да чува във клоните птички. И пазеха спомени мили за нея, всички които я знаят. И слънцето праща лъчите при нея роса от листата да пият... *** Един ден, със скъпа и мощна кола, богат чужденец я отмина! А после се върна. Под сянката спря и си пожела...

Литературен конкурс "Пламъкът на живота": Антоанета Александрова - Будни... : Литературен конкурс "Пламъкът на живота" - 2014 Будни... Окупирани, окупиращи, будни, спящи, не мигващи, блудни... Вярващи, искащи, можещи, търсещи, траещи, доблестни... Мълчащи, крещящи, знаещи, чуващи, глухи, нехаещи... Съдещи, вярващи,безразлични, личности, сборни, безлични... Длани, очи, гласове, смирение, страх, бесове... Правда, права, свободи, подлост, мълва, тъжноти... Новости, век , политика, общност, Европа, светлика... Облака, слънцето, бурята, болката, надеждата, хулата... Нетърпение, неправда, не искане, раждане, вулканичност, истина... Човечност, сърдечност, мечта. Всесъжение – пост! Вечността! 25 януари 2014 г. Антоанета Александрова