Антоанета Александрова - Мисля си...
ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ"
Мисля си...
Откакто свят светува по земята
човекът все се плаши от войната -
от ежби, неразборици и алчност
и този страх оказва се без давност,
защото даже в мирни времена
в душите хорски има го страха.
А този страх е жилав, много жив -
препуска по житейския триптих -
в човешка мисъл, вяра и мечта...
Дали ще е така до край света...
Не знам защо, но мисля си все пак:
Мирът? Та той е липсата на страх!
Не може мир да има за душата,
ако те плаши бъдност непозната,
ако е с неизвестни утринта
за твоя дом, надежди и деца...
и виждаш как по белия ни свят
душите черни имат свой наряд...
А липсата на страх е светлина -
огрява тя и пъди тъмнина!
Но има ли я? Или, може би
човекът трябва да я сътвори -
да умъртви завинаги страхът,
за да го има истински МИРЪТ?!
Антоанета Александрова