Николина Барбутева - Мирът

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ"

Мирът


Светът, в който живеем, нерядко ни обърква със своята същност и разменени ценности. Сякаш спокойствието и вътрешният мир на всеки човек индивидуално са изчезнали, а това оказва после влияние и върху глобалната картина. Затворени сме в общество, което ограничава свободата и правата ни, а това поражда желание за бунт, за война. Всеки се стреми да брани личното си пространство, както сметне за добре, защото е уверен, че Божественото и природата му дават този прерогатив.
Какво се случва. когато нещата не опират само до личния мир и личния интерес, а се прехвърлят на едно по-високо ниво, даже световно бих казала? Липсата на мир на глобално ниво е вече породена от човешката алчност – едно от най-първобитните чувства, което носим в себе си. Всеки се стреми да заграби повече, но винаги за сметка на другия и така враждуващите страни се оказват на бойното поле ... буквално.
Мирът също е ценност, на която човек бива възпитан. Той научава за него и го прилага или пък обратното винаги в съзвучие с заобикалящата го среда. Ако около теб няма миролюбива обстановка, е много по-трудно да се стремиш към мира. Не е невъзможно просто е по-трудно. Истината е , че хората се научиха да посегателстват безнаказано по редица начини и това породи насилие. Когато градиш щастието си над чуждото нещастие, значи си се изгубил като човек.
Спокойствието и мирът са и важна среда за израстването на нашите деца. За да сме уверени , че младото поколение израства с усещане и желание за мирна обстановка , трябва да сме на първо място убедени , че сме осигурили това за тяхното израстване. Пасивността към децата от страна на възрастните стана сякаш пословична. Тези , които трябва да са образец в детските очи , се скриха зад многото задължения и децата останаха без хора около себе си , които да им кажат какво е мир и защо е нужен. За тях стана ясно , че когато прилагаш някаква форма на агресия , ти си по-силният и получаваш това , което желаеш. Е , днешните деца са утрешните управляващи. Как тогава те ще се погрижат за световния мир на техните поколения?Май се оказва , че наистина настъпват страшни времена , катастрофални дори.
Не бива все пак да се изпада и в краен песимизъм. Отчаянието е лош съветник. Винаги най-добрият вариант за справяне с трудна ситуация е действието. Няма може би закон , който да осигурява и да задължава страните по света да бъдат в постоянен мир без никаква опция за война , но нека поне тази война да не приема формата на военни действия , защото човешкият живот е не само ценен , той е единствен. Пък и на бойното поле никога не отиват отговорните за сраженията. Обиконовеният , мирен гражданин става роб и жертва на чужди интереси. Нека конфликтите оснатант само на политическо и дипломатическо ниво и по никакъв начин да не засягат отделния човек , който в повечето случай е в страни от световните политики. Мисля , че една такава практика между политиците би съхранила много човешки животи израз е на човеколюбие , а и освен това вярвам , че е постижима. Не е невъзможно като мисия пък и в развития век , в който живеем , съревнование без война би било истинска революция.
Вярата в по-доброто трябва да остава жива , каквото и да се случва. Въпреки всичко, аз избирам да живея с увереността , че светът около мен и светът , който ще населяват моите деца, ще е по-добър. Някой може да попита на какво основавам вярата си обаче вярата никога не се основава на факти , а на усещания и убеждения. Все пак получаваме винаги това, за което мислим и върху което сме фокусирани. Аз поставям своя фокус върху мира както личен, така и световен. Вярата прави чудеса , а моята обединена с надеждите за мир с милиардите хора по света, ще донесат това, към което се стремим.

Николина Барбутева