Галина Москова - Пред срама на света
ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ"
Пред срама на света
В дългите нощи на зимата бяла,
мъждука пламъче нейде едва.
Стопля огън душата премръзнала,
изригват вулкани и чужди слова.
Скитат самотници и търсят огризка.
Ровят клошари в смрад и в кал.
Гладни децата стискат юмрукa,
жадни плачат и търсят комат.
Раздира Земята пъстрата черга,
разтваря уста и идва Смъртта.
Грабва душите, подритва телата,
хили се жадно и на глада.
Стонове детски, обезумели чедата,
скитащи скелети, болест, печал.
Избиват в душите кървящите рани,
кинжали рисуват картини с кръвта.
Войната ни дебне и съска проклета,
вой на сирени, страх и погром.
Копаят гробове недоспалите майки
и вият вълчици пред срама на Света.
Галина Москова