Галина Москова - Пред срама на света

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ"

Пред срама на света


В дългите нощи на зимата бяла,
мъждука пламъче нейде едва.
Стопля огън душата премръзнала,
изригват вулкани и чужди слова.

Скитат самотници и търсят огризка.
Ровят клошари в смрад и в кал.
Гладни децата стискат юмрукa,
жадни плачат и търсят комат.

Раздира Земята пъстрата черга,
разтваря уста и идва Смъртта.
Грабва душите, подритва телата,
хили се жадно и на глада.

Стонове детски, обезумели чедата,
скитащи скелети, болест, печал.
Избиват в душите кървящите рани,
кинжали рисуват картини с кръвта.

Войната ни дебне и съска проклета,
вой на сирени, страх и погром.
Копаят гробове недоспалите майки
и вият вълчици пред срама на Света.

Галина Москова