Пенка Станчева - Шинел

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ"

Шинел

Натежал от войнишките спомени,
посивелият бащин шинел
на тавана виси – без пагони,
с поразнищен, прокъсан тегел.

А под него ботуши намръщени,
пепеливи, послушни – стоят.
И очакват баща ми от къщата
да подвикне с гласа си познат.

За да тръгнат отново с гранатите –
обарутени, мръсни и зли…
Ала татко засажда домати
до лехите с жужаши пчели.

Но когато в Деня на победата
многоцветна заря прогърми –
той ще дойде. С ръка гредореда
ще погали. И в мрака сами

ще си спомнят за щурма при Драва,
за последния, първия бой,
за пръстта от куршуми корава
и смъртта на герои – безброй…

И застанал изпънат баща ми –
побелял, попрегърбен и стар,
ще нашепва слова-обещание,
пред шинела, по-свят от олтар.

Че мирът, извоюван със щика,
мъченици несметни роди –
хекатомба свещена, велика
за безумни световни вражди.

Автор: Пенка Станчева