Ина Крейн - Мирът в село Казанче
ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ"
Мъжете в село Казанче всяка вечер минаваха през кръчмта на бай Иван, пиеха по една мастика и си отиваха при своите булки. Някои пиеха и по повече, та булките сами си ги прибираха после.
Преди първи петли кръчмарят обикаляше селото и през отворените прозорци се чуваше шепот от ласки. Бай Иван се усмихваше и благодареше на Господ, че чува звука на мира.
Започна война и мъжете ги взеха на фронта. Останаха бай Иван, с един дървен крак (подарък от последната война), старците, жените и децата.
Жените цял ден блъскаха по нивите, а вечер залостваха портите и прозорците. Бай Иван шеташе преди полунощ из мъртвото село – никъде не се чуваше любовен шепот.
- Война! – процеждаше през зъби той и плюеше с такава горчилка, че можеше да отрови змия.
В петък булките слагаха казаните в двора, палеха огън и къпеха себе си и децата. Бай Иван пак обикаляше селото и се вслушваше в тишината.
Цяло село изкъпани булки и няма кой да им вземе банята. Проклета война! – псуваше той.
Измина година и се чу, че са подписали мир.
Беше вторник. Булките сложиха казаните в двора да изкъпят себе си и децата. Бай Иван лъсна масите в кръчмата, приготви мезета и зачака.
Вечерта мъжете се върнаха в селото, пиха по една мастика в кръчмата, а някои повече, та ги прибраха булките им, ала когато кръчмарят тръгна из селото в полунощ, от всяка къща през отворения прозорец се чуваше любовен шепот. Кръчмарят се усмихна:
-Ей го мирът - булките да се окъпят във вторник и мъжете до един да им вземат банята, цяла нощ селото да ври от любов и всяка ласка да дава живот. Мъжете утре сутрин да идат на нивата, а на жените очите да пеят. Ако можеха да проумеят това политиците, щяха да мирясат и най-накрая да рахатяса света!
Ина Крейн
Мирът в село Казанче
Мъжете в село Казанче всяка вечер минаваха през кръчмта на бай Иван, пиеха по една мастика и си отиваха при своите булки. Някои пиеха и по повече, та булките сами си ги прибираха после.
Преди първи петли кръчмарят обикаляше селото и през отворените прозорци се чуваше шепот от ласки. Бай Иван се усмихваше и благодареше на Господ, че чува звука на мира.
Започна война и мъжете ги взеха на фронта. Останаха бай Иван, с един дървен крак (подарък от последната война), старците, жените и децата.
Жените цял ден блъскаха по нивите, а вечер залостваха портите и прозорците. Бай Иван шеташе преди полунощ из мъртвото село – никъде не се чуваше любовен шепот.
- Война! – процеждаше през зъби той и плюеше с такава горчилка, че можеше да отрови змия.
В петък булките слагаха казаните в двора, палеха огън и къпеха себе си и децата. Бай Иван пак обикаляше селото и се вслушваше в тишината.
Цяло село изкъпани булки и няма кой да им вземе банята. Проклета война! – псуваше той.
Измина година и се чу, че са подписали мир.
Беше вторник. Булките сложиха казаните в двора да изкъпят себе си и децата. Бай Иван лъсна масите в кръчмата, приготви мезета и зачака.
Вечерта мъжете се върнаха в селото, пиха по една мастика в кръчмата, а някои повече, та ги прибраха булките им, ала когато кръчмарят тръгна из селото в полунощ, от всяка къща през отворения прозорец се чуваше любовен шепот. Кръчмарят се усмихна:
-Ей го мирът - булките да се окъпят във вторник и мъжете до един да им вземат банята, цяла нощ селото да ври от любов и всяка ласка да дава живот. Мъжете утре сутрин да идат на нивата, а на жените очите да пеят. Ако можеха да проумеят това политиците, щяха да мирясат и най-накрая да рахатяса света!
Ина Крейн