Галина Иванова - извънконкурсно участие
ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" - ИЗВЪНКОНКУРСНО УЧАСТИЕ
На босо
Майко, майко! Майко украинска!
Руска майко!
Майчице в Дамаск!
Майко по света! Кой всъщност иска
смърт да сее грозната си власт?
Раждаш ти, а някъде умират.
Как ще продължава занапред?
Само плач в сърцето се побира.
Кой налага нов световен ред
с нож, с калашник, с бомба, с атентати?
Кой е крив? И кой е адски прав?
Кой на чий Бог се явява пратеник,
а пък вместо вяра всява страх,
вместо хляб - юмрук протяга злостен,
сякаш е железен свръхчовек.
Съвестта му - с леден ключ заключена,
диша в свой си, първобитен век.
И душат те болка и въпроси.
И не знаеш всъщност докога
този свят ще стъпя все на босо
с крак ранен, по кървава дъга...
Руска майко!
Майчице в Дамаск!
Майко по света! Кой всъщност иска
смърт да сее грозната си власт?
Раждаш ти, а някъде умират.
Как ще продължава занапред?
Само плач в сърцето се побира.
Кой налага нов световен ред
с нож, с калашник, с бомба, с атентати?
Кой е крив? И кой е адски прав?
Кой на чий Бог се явява пратеник,
а пък вместо вяра всява страх,
вместо хляб - юмрук протяга злостен,
сякаш е железен свръхчовек.
Съвестта му - с леден ключ заключена,
диша в свой си, първобитен век.
И душат те болка и въпроси.
И не знаеш всъщност докога
този свят ще стъпя все на босо
с крак ранен, по кървава дъга...
Альоша и пълната луна
Луна между корони на дървета.
Притулена и ниска, ниска. Щрих.
И паметникът на Альоша. Тих.
Tъй както ще е тих през вековете.
Какво, че някой съска навъзбог?
Огромният гранитен блок го плаши.
Альоша бди. Мълви „Победа наша”.
А ти мълвиш край него стих на Блок:
„Дом, улица, фонарь, аптека”. Чисто
и недъждовно пловдивско небе.
Альоша, колко пъти бе ранен?
Въпросите дано да ни избистрят.
Деветомайски мъничък букет
дано ни се откъсне от сърцата.
Как често е непомнеща съдбата
в услуга на надменен словоред.
Но ти мълчиш. И ясно е това,
че ще ни пазиш в бури и тепърва,
за да не се разливат всуе кърви
в душата на вселенската трева.
Други очи
на Светлана Алексиевич
Тук мирише на смърт и печал.
А пък трябва да знаеш, да знаеш
даже фактите, тънещи в кал
и на битките иде ли краят.
С много честност стоиш на ръба
на човешката логика. Дишаш.
Някой друг е оставен да пише.
Да четеш пък е твоя съдба.
И какво лице носи войната?
И защо вечно плачеш насън?
Няма нищо докрай непознато
за сърцата, убодени с трън.
Гледаш с други очи на живота.
И щастлив си, защото си цял.
Но не криеш вселенската жал
към света, изначално сиротен.
И накрая си само сърце,
бистър ирис и слух за камбана.
Не заравяш във пясък лице.
Но боли всеки звън като рана.
Да, мирът има други очи.
Топли кестени. Сини морета.
Бди надежда в едничкото цвете.
То разказва. А ти помълчи.
Галина Иванова