Александра Иванова - По една звезда

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ"

По една звезда

И пак поглеждам към небето звездно,
блести спокойно всяка там звезда..
В душата ми е някак гневно,
защо сме на Земята постоянно във война?!
Мирът, високо в небесата,
ценен от всеки с душа,
да дойде долу на земята
и да покори на тоз и онзи съвестта.
Защото от години много
човекът е превърнат в звяр.
Не вижда как освирепяват и децата,
пълни с доброта и цвят.
Изгубват те звездите в сърцата,
звездица, нужна им да виждат красота
в природа, в музика, в човека,
изгубват своята душа..
Нелепо е да търсим все виновни
и да създаваме все повече кавги,
войни присъщи на животни
да водим, докато скърбим.
Души погубени, души невинни
умират, ей така, безчет,
защото някой някога решил е:
„Защо да ги не победим?“.
Смъртта е близо, оръжия се готвят,
но няма ли възможност за това
да протегнем всички ръка свята
и да посадим звезда в нежната душа,
да я напълним с нежност и с доброта,
мирът да не е вече дума нужна,
защото няма място в света ни за война.

Александра Иванова