Живко Стоянов - Денят

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ"

Денят


Плачете! Днес е ден на мъка.
От небето изсипват се огнени кълба.
Денят, в който Кайн брата си наръга.
Денят, за който обречени били сме, на тъга.

За греховете общи и невинните платиха.
В този свят на доброта неистинна, превзета,
предлагащ опасност всеки дъх и скрита,
той взимаше душата и сменяше я с гордост най-проклета.

Но настъпи краят на онези, които към незаслужено посягат,
които най-ценното да отнемат, душата ни, желаят.
Които своя покварен начин на живот налагат
и на борещите се за правда подмолно гробове копаят.

Но не без последен напън покварата се срути.
До последно за кръвта и душите ни ламтяха.
И на помощ привикаха адските си орди, кой колкото си купи.
В ярост срещу последните свободни очите им пламтяха.

Орди черни идваха към нас със страшен тропот,
но надеждата за утре, духът ни не сломиха.
Плашеха с на грешките ни оглушителният грохот,
но вслушахме се в сърцата ни свободни и не победиха.

Искаха своята вина на нас да препишат те.
Искаха в нас да се съмняваме, взаимно да се предадем.
Нерешителност да чувстваме, прави ли сме или не.
Пред тях доброволно главите си отново да сведем.

Колко жертви, отнети заради самите нас...
Толкоз късно, толкоз тежко научени уроци.
Колко глупаво отнети, че надигнали са глас,
че не искали роби да са на старите пороци.

Колко пъти злото посочваха по-мъдрите. Колко предупреждения
бяха казвани преди, но не слушахме и навеки сякаш бяхме прокълнати
да търпим издевателства и тормоз, сякаш родени в най-мрачните видения
на демонични същества, строящи върху телата ни своите палати.

А колко можеха да се спасят, ако бяхме прогледнали по-рано
отвъд завесата, с която покорни успяваха да ни държат.
Колко живота невинни отнеха в играта си безскрупулна само,
но промяна настава и няма как да върнем вече времето назад.

И след този мрачен ден ще дойде друг.
И след всичките победи пак ще жалим падналите в боя.
Начисто ще започнем, с надежда нова, с недокоснат плуг,
но в сънищата си ще чуваме на умиращите стенанията и воя.

Денят, в който различия отпадат.
Омраза помежду ни удавена в сълзи.
Върху старият свят бели рози се полагат,
но и тъмнина в сърцата, ако ще да светят всичките звезди.

От утре чака начало ново, светъл свят.
Всичко ще се нареди, но как – загадка.
От утре всички хора братя ще се назоват
и злото не ще ни хване пак в зловещата си хватка.

Живко Стоянов