Ивелина Никова - Писмо от Сливница
ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ"
Спиш ли, сине? Топло ли е вкъщи?
Сигурно и мама спи до теб.
Тук е зима, люта хала съща,
дето вее Сливнишките хребети.
Как сте, сине? Имате ли хляб?
Учиш ли за наште воеводи?
Баба ти е немощна и слаба.
Моля те, помагай и да ходи!
Пиша ти. Тук всички пишат нощем.
Денем сме на бойното поле.
Нощем мислено до вас съм още,
галя ви с премръзнали ръце.
Влажна е хартията. Сълзите ми
падат върху букви разкривени.
Мъчно ми е. Български звезди
лягат във окопа покосени.
Уж сме братя, ала е война.
Бием се със ярост във очите.
Цепи се куршума във гръдта,
пазим на дедите си земите.
Що ли да ти кажа друго, сине?
Искай мир! Да свърши таз война!
Утре ако в Сливница загина
теб заклевам да скрепиш мира!
Ивелина Никова
Писмо от Сливница
Спиш ли, сине? Топло ли е вкъщи?
Сигурно и мама спи до теб.
Тук е зима, люта хала съща,
дето вее Сливнишките хребети.
Как сте, сине? Имате ли хляб?
Учиш ли за наште воеводи?
Баба ти е немощна и слаба.
Моля те, помагай и да ходи!
Пиша ти. Тук всички пишат нощем.
Денем сме на бойното поле.
Нощем мислено до вас съм още,
галя ви с премръзнали ръце.
Влажна е хартията. Сълзите ми
падат върху букви разкривени.
Мъчно ми е. Български звезди
лягат във окопа покосени.
Уж сме братя, ала е война.
Бием се със ярост във очите.
Цепи се куршума във гръдта,
пазим на дедите си земите.
Що ли да ти кажа друго, сине?
Искай мир! Да свърши таз война!
Утре ако в Сливница загина
теб заклевам да скрепиш мира!
Ивелина Никова