Елица Ангелова - извънконкурсно участие

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" - ИЗВЪНКОНКУРСНО УЧАСТИЕ

Альоша

Над паметния връх се извисява -
недостижим, гранитен, величав!
За падналите руски во'йни - слава,
той винаги ще си остане прав.

Гранитен колос, в който са вградени
животи - дар за нашата свобода.
Да помнят бъдещите поколения,
че братска кръв не става на вода...

А някои крещят: "Да се събори!" -
Уплашени от неговия ръст.

Шейсет години гледа ни отгоре
Альоша. И ни сочи верен път.

Спомен

Сега е над 70-годишен.
Тогава беше мъничко дете.
Избухна бомбата над Хирошима -
от най-жестокото небе дойде.

Не помни друго. Само разрушения
и писъци. И много, много смърт...
Кърви в сърцето спомен и го следва -
до края чак на земния му път.

Навярно и Оттатък ще го стряска
взривът зловещ на гъбата огромна.
Живот човешки - толкова е кратък!
Войната в него е ненужен спомен.

Мирът

Окървавен върви през вековете -
ръка в ръка
с безумната война.
Пониква в каска -
като полско цвете.
Умира -
под куршумена слана.

Мирът е тържество на свободата.
Усмивка бяла.
Весел детски вик...
По цялата земя разпалват клади.
Изгарят го.
Но пак се ражда
жив.

Мирът е дар.
Послание от Бога.
В мишена го превръща
глупостта.
Гори в сърцата -
като вечен огън,
на всичките народи
по света.

Зов

Художнико,
вземи гигантска четка,
платно - голямо
колкото небе,
най-бялата боя на таз планета...
Ръката ти
пред нищо да не спре.)

И нарисувай
гълъба огромен.
Пусни го -
над света да полети.
С крилата си
да погасява огъня,
във който
цялата Земя гори.

Елица Ангелова