Пепа Иванова - Размисли пред статуята на Салватиера

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ

Размисли пред статуята на Салватиера

Когато Ацуши Сакияма сподели с дядо си, че ще се запише да учи архитектура, старецът сведе глава и започна от далече:

- Бях девет годишен когато паднаха първите бомби. Учениците, които в момента бяхме в училище, ни изведоха на безопасни места - извън града. Дни след това, по време на ядрената атака - ние все още не се бяхме върнали по домовете си в града. След време разбрахме, че има много загинали, ранени, а след време имаше и неизлечимо болни следствие радиацията, следствие катастрофалните последици от атомната бомбардировка. На място близко до това дърво, до което седим сега, имаше вековно японско гинко. Тук често идвах с моите родители преди войната. След бомбардировките - тях вече ги нямаше. Нямаше го и огромното дърво. Но останало на близко - вероятно зарито в земята, едно семенце от унищоженото вече дърво, поникнало на следващата пролет. Добри хора забелязали показалото се буквално от пепелта ново растение, грижили се за него, поливали го и ето резултата - ново японско гинко, което и днес всички наричаме - Носител на Надеждата...Разбирам твоето желание - да учиш архитектура синко, но като знам какви руини остават след всяка война, какви са последствията. Разрухата, мъката от войната, ядрената намеса над Хирошима и Нагасаки и сега са още в сърцето ми... Добре е, че си решил да учиш, но обмисли добре каква специалност ще избереш…

- Дядо, нашето поколение се стреми към баланс на бъдещето - както в личен, така и в обществен план. Всеки от нас знае това, на което сте ни учили когато бяхме малки, че ако ценим доброто - то побеждава. Няма да позволим това, което се е случило в Япония да се повтори. Едва ли, ако запитаме някой обикновен човек - на кое е привърженик - на войната или на мира, няма да може правилно да отговори.

- Светът е сложен момче! Понякога не е много ясно - чий е бензинът и „у кого е кибритът”. За някои хора свързани с тайни общества,. със заговори, конспирации, корупция - мирът е нещо различно…Моето поколение много добре познава противоположностите - война и мир. От незапомнени времена хората са мечтали за мир, но за да има мир - трябва да има справедливост!...Още древните гърци са почитали Темида като богиня на справедливостта, на правосъдието и не случайно нейната дъщеря Ирена са я обявили за богиня на Мира. Мирът е лична и обществена безопасност и би било добре всеки да е на ясно - кое доминира в този свят? Доброто или злото? Всъщност какъв е смисъла на живота - да се живее в мир, или да се воюва - както и ти подчерта преди малко, добре би било да се замислят всички…

Дядо и внук дълго говориха под сянката на японското гинко - дървото наричано от японците - Носител на Надеждата.

Минаха две петилетки от този разговор. Ацуши Сакияма все пак осъществи мечтата си. Това не беше трудно. Завърши архитектура…

В мирно време желанията могат да се превръщат в реалност.

Работи усърдно. Обича работата си защото знае, че създава нещо ново. Посети много страни. Запозна се с архитектурни стилове от различни епохи. Не е безразличен и към успехите на днешните си колеги по света.

И ето го във Франция на изложението на соларни жилища. Тук той срещна един познат от България, младия архитект - Кесаровски, който току-що е завършил магистратура в Холандия. Заедно с екипа си Кесаровски проектира едно от жилищата на това изложение. Представено обемно, в реални размери, соларното жилище на Кесаровски и екип зае второ място в конкурса.

Ацуши Сакияма отиде при призьорите и се обърна към Кесаровски

- Поздравявам Ви, за успешното представяне - радвам се за вас и екипа Ви!

Кесаровски сякаш се изненада от тази среща.

- Г-н Кесаровски, да Ви припомня. С вас се запознахме в България. Бях около две години там по линия на японската агенция за международно сътрудничество. Работих с удоволствие в подбалканското градче К…по проблема за изграждане на едно по-добро общество, на хармония и красота. Вашата страна ме впечатли не само с прекрасната си природа, но и с това, че сте успели да съхраните много исторически и културни паметници от времето на траките. В други страни, там където и сега има военни действия - много от ценностите, от архитектурното наследство на древни цивилизации се превръщат в руини. Това е войната. Нима може човек да сбъдне мечтите си по време на война? Да не говорим за елементарни човешки права и потребности, за провеждане на един такъв международен конкурс за архитекти, за сърдечна среща между колеги и приятели от различни страни…

Кесаровски се вгледа в изразителното лице на стройния достолепен, около трийсет годишен японец и се сети кога са се видели за първи път. Да - на родна земя. Беше по време на празника на розата. Кесаровски бе в градчето К…при приятели. Те трябваше да се срещнат с Ацуши Сакияма във връзка с един превод от български на японски език Точно тогава съвсем непринудено Кесаровски се запозна с този японец. Още тогава той остана много впечатлен от държанието, от поведението, от познанията на посланика на мира по различни теми…

След изложението, младият български архитект - Кесаровски предложи на хората от екипа си, да отскочат до Испания.

- Не е голямо разстоянието. Няма да бъде както когато пътувахме до Сидни - Австралия. Сега ще бъдем само за няколко дни. Може би скоро няма да ни се отдаде тази възможност.

Оказа се, че всеки от екипа е ангажиран с нещо друго. Но Марина, колежка на Кесаровски прие поканата.. И тя учеше магистратура в Холандия и бе дошла да разгледа изложението в Париж. Ацуши Сакияма също се съгласи.. Той подчерта, че все още не е бил в Испания, но с удоволствие би я посетил.

Тримата архитекти пристигнаха в Мадрид - една от най-красивите столици в света. Отделиха време за кратък отдих край прочутите фонтани на Нептун и Сибеле. Обсипани от светлината на яркото Слънце, пръските на красивите фонтани блестяха в пъстроцветна гама с цветовете на дъгата.

- Да отидем до музея Прадо - предложи след почивката Ацуши Сакияма. - казват, че сградата е с превъзходно архитектурно оформление…

Действително е така. Създадена по времето на Карлос ІІІ, сградата е неповторима. Един от първите и архитекти е Хуан де Вилянуева. Както сега така и в миналото е имало и ще има добри специалисти. Но създаденото трябва да се съхранява, да се пази. Всичко е ценно и интересно - и сградата и експонатите…

По едно време Кесаровски забеляза, че японецът се позадържа по-дълго на едно место. Отиде до него…

Ацуши Сакияма сякаш се беше вглъбил в себе си. Стоеше безмълвно пред статуята на Мира от Валериано Салватиера, открита половин век преди статуята на Свободата в Ню Йорк.

- Внушително произведение на изкуството - прошепна Кесаровски.- За мир хората мечтаят от както свят светува…

- Ние японците много добре знаем какво значи война и какво представлява мирът. Не случайно сме създали парк на мира. Всяка кръгла годишнина от ядреното нападение над страната ни - се отбелязва със звън на камбани и ято гълъби в мирното небе. Призивът ни е да поведем света към ядрено разоръжаване Едва ли някога на войнолюбците им е идвало на ум, че станалото при нас може да се случи и на тях. Войната е непредсказуема. Никой не знае ще оцелее ли по време на война.

Трябва да се спазват принципите за мирно съвместно съществуване. Трябва всички да се стремим към здрави междуличностни и международни отношения. Мирът подкрепя личната и обществена безопасност. В мирно време - всички знаем това, че съществува толерантност, по-голямо спокойствие и взаимно разбирателство. Ако мирът е в сърцата на всички хора, няма да има войни. Ще цари мир и благоденствие на планетата Земя.

Към момчетата се приближи и Марина. Тя бе възхитена от всичко, което бе видяла в този музей. Заслуша се в думите на Ацуши Сакияма. и бе напълно съгласна с казаното от него, с разсъжденията му. И Марина знае какво е война. Нали нейният съученик - момчето с китарата, не се върна от далечна военна мисия. А за нейния дядо, загинал по време на Втората световна война, и е разказвала само нейната майка…

Война ли е - тя е непредсказуема!

Тримата архитекти дълго се задържаха пред статуята на Мира в музея „Прадо”.

Точно там те се уговориха да се срещнат в България следващата година през септември, в деня обявен за - международен ден на мира. Ден за не насилие и спиране на огъня във всички точки на света.

За да има мир - би било добре всеки да се включи в опазване мира на планетата.

Мирът да стане достояние за всички!

Да бдим за мира на Земята и да я опазим екологично чиста за идните поколения!

Пепа Иванова