Цвета Иванова - Мир

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ"

Мир

Дете рисува слънце. Замълчете!
Не стряскайте света му със куршуми.
В картината му раждат се щурчета,
щом златните лъчи в небето лумнат.

То няма дом, взриви се ято бомби,
руините жалеят сиротата му.
Остана любовта, за да запомни,
че още има майка (в небесата).

Оплакаха я черните забрадки,
кръвта в земята също беше черна.
До тях детето – мъничко и гладно,
разбра, че от война боли безмерно.

Това бе вчера. Днес рисува слънце
и в шепички щурчетата спасява.
Расте любов в картината от зрънце.
Мълчете! В мир децата оцеляват.

Цвета Иванова