Венцислав Енчев - Водната арфа

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ"

Водната арфа

През пустинните пясъци вятърът тичаше между каменни арки и руини от бетон и стъкла.
Царете на Севера и Царете на Юга бяха приключили войната със договор, че върху овъглените трупове и каналите с кръв, ще изградят Водната арфа, която ще свири над тази тъжна земя свойте звуци небесни и красотата ще тръгне отново със нежност да спасява света.
Вечният мир никога не е бил така близък, красотата никога не е била така искана.
Ще заживеем щастливо – казваха вдовиците на децата си – Водната арфа ще бъде завършена и от нейните шлюзове ще потекат сребърни звуци вода.
Водата отразява небето, нали всеки дъжд идва от там и ще разцъфнат отново полските кринове, класове ще налеят златните ниви и овошките ще пръскат своя приказен цвят по главите ни.- казваха старците с малко тъга, че не ще виждат дълго щастливия свят на промяната.
Телевизионните кули и космически спътници показваха непрестанно как върви строежа. Хеликоптери бляскави издигаха с кранове металически улеи със тихо жужене. Триъгълен корпус с резонатори вдлъбнати кукички от сталагмитен кристал за извличана на полутонове със звук на шумящ водопад.
Всички композитори чертаеха по две петолиния на виолинов и басов ключ, без двойни диези и бемоли с енахармонична замяна. Тонове с обем на океани и топли морета ще бълбукат около опорния стълб на Водната арфа композиции на Берлиоз и Бетховен.
Всички скулптори се бяха събрали и дялаха обелиски на пътуващи трувери и минезингери, които са свирили преди 300 века на арфи.
Водната арфа щеше да замени всички камбани.
И ето я - арфата вече завършена - остава само да се зареди с вода.
Годината беше сушава.
Пълнете цистерните от язовирите, те ще докарат вода. – решиха министрите.
Цистерните дойдоха и пълнеха шлюзове, но беше твърде малко водата за такъв голям исторически обект.
Който има вода в къщи, да грабва кофи и чаши и ако иска да помогне на машината за вечното щастие. – призоваха министрите след пореден съвет.
И се стече народа, всеки носеше малко, дори с капкомер вливаше своята дан за Водната арфа.
А годината беше сушава. Не остана вода в домовете, нивите тънеха в плевели и реките пресъхваха до размера на кални локви вода.
- Къде е водата ? – питаха хората.
- Пак ни излъгаха ! – крещяха площадите.
- Царете на Севера са за всичко виновни!
- Царете на Юга са за всичко виновни!
- Що за идиотски проект! Всички искаме чисти тела и вода за градините.
- На Изток на Изток има още вода!
Но годината беше сушава и на изток се бореха със жаждата.
През пустинните пясъци вятърът тичаше между улеите на арфата а до нейните куполи Царете на Севера и Царете на Юга се стягаха за нова война.

Венцислав Енчев