Теа Монева - Кристално Дете

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ"

Кристално дете

Не намира тя, горката, мир...
Цялата й държава – хаос, застинал вир.
Целият й град – един голям строеж.
А целият свят – просто за пари копнеж.
Чужда е тя
на тази толкова разхвърляна земя,
чужда е и на вас
и е толкова сама, така сама!
Живее от месеци сякаш насила
в една друга далечна страна,
още по-чужда, още по-една.
Прибира се по луна,
прегърбва се все едно носи
бремето на старица,
хваща си двете колене,
и прегръща ги, целува ги,
и дълго, дълго плаче
като новородено пеленаче,
видяло света за първи път.
Търси мир, надежда някаква една,
а хората са лоши, толкова лоши...
Може би, защото си нямат
тъй желаната душевна свобода.
А кой ли е виновен за това?
Тя мечтае да не знае
какво ужасно чудо е света
и за живот в илюзия,
дори в лъжа,
то по-лесно май било така.
И прибира се
след милиони завъртания
на часовниковата стрелка
и хиляди мъчения да засее
поне едно цвете на тази земя.
Днес най-сетне си е тя в дома.
Поглежда бадемовите очи
на малкото си братче
и в тях ето го – МИРА!

Теа Монева