Катя Попова - С болка...

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ"

С болка...

Решила бях да не разказвам,
за преживяното във моята душа,
не исках с болка да показвам,
за ужаса в Сирийската страна...

И няма ден, във който да не виждам,
във изстрелите- майчини сълзИ,
в страната, във която не завиждам,
на болките в милион очи...

Разказвам Ви за втората Родина,
където в Рая аз живях,
за Сирия и страшната година,
когато изстрелите не броях..

Подреждам думи – да докажа,
/без римите по пътя си сега/,
че искам да крещя и Ви разкажа,
за преживяното в прекрасната страна...

Приятели! Аз само преди малко,
видях ковчег с безброй цветя...
За кой ли са ги брали? Много жалко,
отива си младеж със красота...

Това е вече няколко години,
а краят се не вижда до сега...
И как ли да опиша милите съдбини,
убити от безумците на таз война?..

Във всеки мъртъв – виждам си сърцето,
и моят син го виждам в гроба,
умре ли на война детето,
цената ли му е "злочестата прокоба"?

И сълзите не ми достигат...
Питам се за тази тегобА,
нима децата ни цената имат,
на черния петрол... И мръсната парА?

Останалото е в земята...
И тя ридае като мен!
Момчетата погребват ги в полята,
гробищата не достигат – всеки ден...

Това е истината тука!
А, мислех да не пиша за война...
Наложи се – човек съм и ми пука,
за мъртвите Сирийски Слънчица...

Катя Попова