Галина Петрова - извънконкурсно участие

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС МИРЪТ - ИЗВЪНКОНКУРСНО УЧАСТИЕ

Писмо до един български войник

Добра среща, войниче! От чия родина се завръщаш днес така уморен? Мъчен трябва да е бил пътя ти обратен. Струва ми се, че идеш от далечна, далечна страна… Очите ти са объркани, тъжни. Те разказват без да те питам.


Идеш от там, дето деца плачат до майки простреляни, а бащи скубят коси от безсилие. Там беше, зная. Очите ти безмълвно разказват спомени скръбни. Там,в онази чужда родина, трябваше да стреляш и ти, пред смаяни, бързо помъдрели детски погледи, сред писъци от ужас и трупове. Стреляше и убиваше, докато сърцето ти тревожно трепкаше и въпроси задаваше ужасено. Очите ти гледаха и запомняха безсмислието, изтребващо човеци от човеци… В такива мигове не се ли питаше, войниче българско, кому е нужно чужди животи да ограбва, с чужди съдби да разполага и къде е твоето място в целия фарс? Не ти ли се струваше, войниче,някак много ненормално, нередно, кощунствено, по беззащитни хора да се стреля в ХХI век? Не се ли сещаше за онази заповед на Висшия командир на човечеството – Бог, който нареди: „Не убивай!”? Нарушаваше я толкова пъти, за да служиш на някой, само-провъзгласил се за Бог. Нима не чуваш сърцето си? То знае и винаги е знаело – грешен е пътя ти, войниче. На грешното място, в грешното време и в грешната война се отзова. Тази война не беше твоята, защото не беше за народ и родина. Тази война беше скалъпена, агресивна,нападателна. Аааа, казваш ми, че сте били „миротворци”! Само дето това определение вече не върши работа. Целият свят е уморен от „омиротворяване”…Светът нещастен се задъхва, не може да диша от „омиротворяване”. И ти, и другите като теб, бяхте вкарани в този „филм”, не за да защитавате своето, а просто, защото такава ви е службата – неясна и с неясни правила. Тези, дето те пратиха там са с чисти ръце, а сънищата им са спокойни. Тези същества едва ли някога са се замисляли как изглеждат ужасените очи на човек, преди да отнемеш живота му, а ти си виждал това със своите собствени очи. Ръцете ти са изцапани с кръвта на жертвите. За онези същества хората са сган, която може да се манипулира, експлоатира, а когато не слуша – може и да се убива. Онези същества са твои господари, защото ти изпълняваш техните заповеди. Те са лишени от чувства, не са до теб на бойната линия, затова мозъците им са заети единствено с това да измислят поредната манипулация, която би им донесла пачки с долари.Те измерват живота в долари. Само дето доларите не са света. Светът са хората.

Зная,че ти също разбираш безсмислието на фарса, който непрекъснато сеповтаря и в който са вкарани всички – войници и нещастни народи.

Сега почини си, войниче. Размисли. Не след дълго ще прекрачиш прага надома си. Ето ти чиста кърпа да избършеш кървавите следи от ръцете си. Така щеможеш да прегърнеш жената и детето си. Те толкова те чакаха. И, знаеш ли,молеха се да се завърнеш жив. Дори за миг не помислиха, че се молят за животана един наемен убиец, който оставя след себе си страдащи, ридаещи хора. Убиецпо служба. За семейството ти си все същия – техния, добрия, героя… През главитеим дори за миг не се прокрадна представата как ти натискаш спусъка, а отсрещасе гърчат в предсмъртен страх човешки същества…

Запомни от мен, че ти и тези като теб можете да обърнете правилата,стига да поискате! Силата ви е голяма!

А сега върви! Да не те задържам повече. Семейството те чака. Цяло.

Службата трябва да се служи, войниче, не заради фуражка, а заради добруването на хората и целостта на света!

Галина Петрова