Даниел Тунев - Задето ни превърнаха...

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ"

Задето ни превърнаха...


Задето ни превърнаха в стада,
завинаги виновни са предците ни.
Задето сме на не една страна
делени. И различен бог почитаме.

Задето днес се мразим като в спорт
и трепем се взаимно като мравки…
И всяка наша разлика е спор,
във който няма грешни или прави…

Но как да знае пещерният скот
рецептата за видови успехи…
Човешкият живот не е живот,
щом трябва да се пази със доспехи.

И как пък някой някога реши,
че атомната бомба е спасение.
Ех, случва се човекът да греши,
но как пък вече толкоз поколения…

Не може само мъртви да грешат,
навярно някой жив сгрешава също.
За кой ли път, за кой ли вече път
човекът удря, вместо да прегръща…

Даниел Тунев