Пенка Станчева - Шинел
ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Шинел Натежал от войнишките спомени, посивелият бащин шинел на тавана виси – без пагони, с поразнищен, прокъсан тегел. А под него ботуши намръщени, пепеливи, послушни – стоят. И очакват баща ми от къщата да подвикне с гласа си познат. За да тръгнат отново с гранатите – обарутени, мръсни и зли… Ала татко засажда домати до лехите с жужаши пчели. Но когато в Деня на победата многоцветна заря прогърми – той ще дойде. С ръка гредореда ще погали. И в мрака сами ще си спомнят за щурма при Драва, за последния, първия бой, за пръстта от куршуми корава и смъртта на герои – безброй… И застанал изпънат баща ми – побелял, попрегърбен и стар, ще нашепва слова-обещание, пред шинела, по-свят от олтар. Че мирът, извоюван със щика, мъченици несметни роди – хекатомба свещена, велика за безумни световни вражди. Автор: Пенка Станчева