Радостина Иванова - Мирът

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ"

Мирът

Мир.
Мирът. Какво е това? Сблъскваме се с него, но дали ще го приемем? Дали ще се научим да живеем с него или ще тръгнем по друг път? Видовете мир са много и различни – от мир между две страни до вътрешен мир. Мирът е красив, макар да не се вижда – просто усещаме, когато го има. Той е в основата на света и именно затова няма ли мир, няма и свят. Замислете се на колко много места има мир и на колко липсва или е възможно да го няма. Погледнете една картина – излъчва мир между цветове, разлистете книга – ще се убедите, че цялата история лежи върху вътрешния мир на героите и борбата им да го постигнат, загледайте се в един танц – мир между движения и танцьори, слушайте песен – мир между звук, текст и изпълнител. Станете и се огледайте – мирът между цветята и слънцето, мирът между светлина и тъмнина. Мирът е навсякъде, когато го има във вас и следователно не можете да го откриете никъде, ако нямате мир със себе си. Погледнете света и вижте какво става, когато мирът го няма – избухват войни между държави, градове, села, региони, квартали, приятели, семейства; тишината става шумна; звукът не е в синхрон с текста и изпълнителя; нарушаваме тъмнината със светлина и спираме светлината, за да пуснем тъмнината. Танцът на света се нарушава и той ни моли да върнем мира, но не го чуваме, макар само ние да можем да поправим стореното. Няма ли мир, се създава хаос, от който всички губят. Та нали мира е дар, за да сме добре всички? Защо се самонараняваме? Мирът е невидим, тих, но силно осезаем: границите му са съвсем леко очертани, но когато ги нарушаваме, носим само беди и нещастие. Мирът далеч не е само правила, а и нарушаването на някои, защото, моля, кажете ми, кой може да е в мир със себе си и с останалите, когато не е щастлив? За жалост ние, хората, бъркаме щастието с манията и желанието да притежаваме всичко, дори това, което не е наше – тогава ние престъпваме границите, губим мира и връзката със себе си. Мирът е, ако не най-важният, то един от най-важните компоненти светът да съществува, но от нашия собствен мир зависи, дали ще живеем или ще съществуваме.

Радостина Иванова