Антоанета Александрова - Бизнесменът
КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА
Бизнесменът
Той е преуспяващ бизнесмен, който се занимава със земеделие, животновъдство и транспортни услуги. Беше започнал бизнеса си преди години почти сам, но сега, след разрастването му, вече бе обграден от десетки, работещи за него, доверени и разбиращи от работата си хора. Плащаше им не много добре, и не се отнасяше с уважение с тях, но те му бяха предани, уважаваха го, и го слушаха, защото безработицата в района беше голяма, и нямаше къде другаде да си намерят работа.
Той нямаше проблеми с бизнеса си.
Имаше и прекрасно семейство - жена, която го обича и две добри деца – момче и момиче, в пети и седми клас, които учеха в местното училище.
От няколко дни двете деца се вълнуваха, че в края на седмицата всички ученици от пети до осми клас ще имат среща със съвременен автор.
Денят дойде:
Вечерта децата едно през друго разказваха впечатленията си от срещата. Бяха много доволни и одухотворени. За пръв път бяха видели и разговаряли с истински писател, жена от техния град, написала девет книги, със стихове, разкази, афоризми – носителка на награди от конкурси...
На сутринта момичето стана рано, макар че беше събота и не бяха на училище. Още преди закуска написа стихотворение с три четиристишия, а когато всички седнаха на масата го прочете на родителите и братчето си.
Всички много харесаха стихотворението.
Бащата беше особено горд от факта, че дъщеря му, под въздействието от срещата с автора вчера, бе написала първото си стихотворение. Радваше се, че тя, един ден, може да стане известна, уважавана и добре платена авторка... Ще я канят по четения, конкурси и срещи с ученици, ще живее от таланта си и ще бъде щастлива, замечта се мъжа, за бъдещето на момичето си, и реши да заведе цялото си семейство на ресторант, за обяд.
Семейството се настани в най-лъскавия и известен ресторант.
Бащата стискаше листа, с написаното стихотворение на дъщеря си в джоба си. Извади го на масата и взе да си го препрочита, докато им сервираха това което си бяха поръчали. Храната беше много изискана и невероятно вкусна.
Момченцето беше седнало с лице към шибъра на кухнята и взе да побутва сестра си под масата, да види жената зад стъклото.
- Тя е! - почти извика момичето.
- Коя? Къде? – запита бащата и се обърна, за да проследи погледите на децата си.
- Готвачката вътре, това е писателката, която идва в училище вчера, да ни чете свой произведения – поясни момченцето.
- Объркали сте се – отсече майката.
- Обърнете се напред и се дръжте прилично! – каза бащата и повика сервитьорката.
- Искам сметката, моля! Всичко беше много вкусно. Кой е готвачът ви, бих искал да го поздравя?
- Имаме седем готвачи, все пак сме голям и известен ресторант, но в момента е на смяна писателката, тя се казва Анна-Мария, но така и викаме помежду си, защото е истински творец, написала е много хубави книги, но тя самата казва, че от това не може да се живее. Ще и предам поздравите ви.
Платиха сметката и семейството си тръгна.
Бащата спря до кошчето за смет долу, пред входа. Извади листа с първото стихотворение на дъщеря си, от джоба си и го накъса на парчета.
Изхвърли го в кошчето за смет, пред насълзените очи на дъщеря си...
Антоанета Александрова