Екатерина Пенчева - Портретът


КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012


Портретът

В памет на Васил Левски
в навечерието на 175 години
от рождението му

Портретът на Левски виси ли, виси
над умните наши държавни глави.
Те си затварят очите дори
пред хората, ронещи сиви сълзи.

Виси ли, виси портретът с години.
С гръб са към него велможите важни,
ръкуват се смело, кланят се здраво
на чужди царе от далечни държави.

Портретът ни гледа с печално лице.
Какво ли си мисли с болно сърце?
Ние превиваме гръб не от днес
за нечии наш или друг интерес.

Апостоле, виждам, че още ти бдиш
над мъдрите наши държавни мъже.
Те не обръщат слепи очи
към твоето име, към светлия лик.

Портретът ти, братко, виси ли, виси.
Бесилото черно стърчи ли, стърчи.
Въжето е впримчило нашия врат.
Какво да се прави? Печален обрат.

Въздишам... Немея... Думи не стигат.
Портретът мълчи, не иска да види.
На кръст е разпънато нашето племе.
Българи, хайде в ръце да се вземем.

Екатерина Пенчева