Руслана Димова - Изход
КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012
Изход
Спиш ли, Българийо?
По улиците ти текат
разплакани късове лед.
Давят се душите-сираци
с опожарено минало.
Без име сме ...
А бъдещето е горчиво изворче
в зениците на майките.
Какво сънуваш, Българийо?
Реформирахме спомена,
а онази толкова стара история
е с маска на друга –
тази, която отчита години
с тире между тях –
бездимно, безкръвно, безмълвно ...
Празно е.
Не коронясахме миналото ти,
Но то се венча с вечността.
И припламват дедите ни –
шепа небесни зрънца
със звезди на челата си.
Ще се събудиш ли, Българийо?
Някой ден ...
Може би ...
Ще ни резне песента на Балкана –
този бог разтопен
от робски сълзи,
набразден от безименни гробове.
Добро утро, Българийо!
Сега, на прага, в многоточието
на следващия век –
с нефтени петна в очите си
и празен поглед
като за пред хората –
ще ни спасиш ли?
Ще обгорят ли
божествените пламъци
в очите на погребани,
но живи векове –
крилете ни на грешници?
Българийо, ще ни покръстиш ли
с вяра земетръсна
и под отровния смог
над главите ни,
да изгрее дъга с цветове
на мир и любов.
И в топлата ти ,
като майчина ръка земя
и в умореното небе –
да зърнем своя изход!
Руслана Димова
Изход
Спиш ли, Българийо?
По улиците ти текат
разплакани късове лед.
Давят се душите-сираци
с опожарено минало.
Без име сме ...
А бъдещето е горчиво изворче
в зениците на майките.
Какво сънуваш, Българийо?
Реформирахме спомена,
а онази толкова стара история
е с маска на друга –
тази, която отчита години
с тире между тях –
бездимно, безкръвно, безмълвно ...
Празно е.
Не коронясахме миналото ти,
Но то се венча с вечността.
И припламват дедите ни –
шепа небесни зрънца
със звезди на челата си.
Ще се събудиш ли, Българийо?
Някой ден ...
Може би ...
Ще ни резне песента на Балкана –
този бог разтопен
от робски сълзи,
набразден от безименни гробове.
Добро утро, Българийо!
Сега, на прага, в многоточието
на следващия век –
с нефтени петна в очите си
и празен поглед
като за пред хората –
ще ни спасиш ли?
Ще обгорят ли
божествените пламъци
в очите на погребани,
но живи векове –
крилете ни на грешници?
Българийо, ще ни покръстиш ли
с вяра земетръсна
и под отровния смог
над главите ни,
да изгрее дъга с цветове
на мир и любов.
И в топлата ти ,
като майчина ръка земя
и в умореното небе –
да зърнем своя изход!
Руслана Димова