Георги Ангелов - Паразити

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012

Паразити

новата буржоазия

често усмихната
винаги права

хората ровят в кофите за боклук
полудяват
застрелват се
умират в бедност

тя се усмихва разбиращо
тя свива рамене
такъв е животът

после се качва в скъпата си кола
със скъпия си костюм
с дискретния си парфюм
с уверено-снизходителна усмивка
зъбките й на акула проблясват

новата буржоазия
намира всичко това за естествено

тя искрено вярва
че така ще е винаги

че тези които са й врагове
й завиждат

че животът й е Голгота

и когато започнат
да я бесят по фенерите
пак ще мисли

така

***

говоря на теб работника
безработния
човека от дъното

недоспал
самотен
безпаричен
зажеглен в ярема

най-голямата ти грешка е
че мислиш че си човек
за тях

в очите им ти си добитък
скот
никой

нещо което трябва да бъде изцедено
захвърлено

буржоазията се завърна
човекът беше изтрит

но възмездието
ще е твое

вярвам

Георги Ангелов