Полина Рангелова - Съвременният свят в творчеството на жената
Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач".
Аз не помня,
отдавна не помня
детски спомени
и празни обещания.
И тази мудност човешка,
сякаш времето е спряло,
еволюцията е спряла.
Мозъчна корозия
е диагноза,
актуална в днешни дни.
Болни усмивки
играят на стената на плача,
описват душата като развален плод,
докато природата плаче,
останала без бели дробове,
защото алчността
ще погуби света.
Аз забравих,
отдавна забравих
да бъда тъжна.
Просто понякога
сърцето е.
влача
босите си крака
по каменистия склон
надолу
облечена в дълга бяла нощница
преминавам
през разпалените въглища
на пътя
който сама избрах
краката ми
остават здрави
и някак в безтегловност нося се
косата ми
се разпилява от силния вятър
извиращ от много далечен
небесен стон
не мога да говоря
гласът ми е отнет
не мога да изкрещя за помощ
оставам ням свидетел
на собствения си преход
през вселенската обител
тук няма религии
и богове
измислени от хората
животът ми
се дава от самото съществуване
тук съм тотално жива
далеч от сметището
на хорската ментална нечистотия
как искам
този сън да не беше свършил никога...
Полина Рангелова: "Казвам се Полина Рангелова, на 31 години. Завършила съм икономика и мениджмънт в родния си град Габрово. От малка се интересувам от поезия, пиша главно стихове и есета. Имам публикации в различни интернет платформи. Стилово,предпочитам експерименталната поезия и бързата литература, добре написана проза също."
Забравих да бъда тъжна
Аз не помня,
отдавна не помня
детски спомени
и празни обещания.
И тази мудност човешка,
сякаш времето е спряло,
еволюцията е спряла.
Мозъчна корозия
е диагноза,
актуална в днешни дни.
Болни усмивки
играят на стената на плача,
описват душата като развален плод,
докато природата плаче,
останала без бели дробове,
защото алчността
ще погуби света.
Аз забравих,
отдавна забравих
да бъда тъжна.
Просто понякога
сърцето е.
Сънувах се жива
влача
босите си крака
по каменистия склон
надолу
облечена в дълга бяла нощница
преминавам
през разпалените въглища
на пътя
който сама избрах
краката ми
остават здрави
и някак в безтегловност нося се
косата ми
се разпилява от силния вятър
извиращ от много далечен
небесен стон
не мога да говоря
гласът ми е отнет
не мога да изкрещя за помощ
оставам ням свидетел
на собствения си преход
през вселенската обител
тук няма религии
и богове
измислени от хората
животът ми
се дава от самото съществуване
тук съм тотално жива
далеч от сметището
на хорската ментална нечистотия
как искам
този сън да не беше свършил никога...
Полина Рангелова: "Казвам се Полина Рангелова, на 31 години. Завършила съм икономика и мениджмънт в родния си град Габрово. От малка се интересувам от поезия, пиша главно стихове и есета. Имам публикации в различни интернет платформи. Стилово,предпочитам експерименталната поезия и бързата литература, добре написана проза също."