Мария Илиева - Съвременният свят в творчеството на жената
Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач".
Пребродих тъмнината,
пресякох светофари,
край които празните таксита
разнасят нощните надежди
за шепа сребърници.
Рекламите по стъклените сгради
все още помнят как
зад тъмните прозорци
силуети на угриженост
и щедра бедност -
присвили се
до смачкано кюмбе -
позират...
...липсата
и празната надежда
в очите на едно дете.
А хляб е нужен.
Париж -
обезумял и тъжен.
Мъртъв, като старата танцьорка,
намерена край кофите за смет.
Под своя звезден купол
от платна,
в картините без рамки
положил имена
на улични художници,
рисуващи за франк
портрети на туристи.
Обича рано сутрин
кифличка и хлебче,
изпечени от емигрант.
Арабин.
Българин.
И псе.
Все едно.
Да има вестник.
Каничка с кафе.
Метрото да работи.
Опънал вятърът лъка,
фалшиво свири
свое собствено "Адажио"
в посърналия свод
на Нотр Дам...
И рано сутрин целият Париж
мирише на франзели и легла,
от свян потънали във бяло.
Сега продаваш...
Моите надежди.
И просиш милостиня
от книжасалия плъх.
(Помоли те - бельото
да сгънеш, както трябва...)
Жена му, точно в 8,
очаква да е там.
Разкрачване за час.
След всичкото - цигара.
Броиш банкноти.
Затваря се врата.
На рецепцията - ключа.
И светлия, до болка
безумен булевард,
те чака със таксита.
С реклами.
И врати.
Заключени за теб.
Реката те очаква като дом,
за да те прибере в нея.
Мария Илиева e родена на 03.07.1978 г. Живеe и работи в Пловдив. Автор е на стихосбирките: "Далечно докосване" (2006) и "Сънуват ли птиците" (2007). Нейни стихове са включени в "Антология на новите български поети" (2008), "Кулски поетичен панаир" (2008), Антология на женската любовна лирика "Само за теб" (2009), „Още стихове за вечните неща“ (2012) и алманаха „Културна палитра“ - 1 - (2012), „Културна палитра“ 1-2 (2012) и „Културна палитра“ 3-4 (2013). Има публикации във вестници, а нейни стихове в превод на английски участват в няколко поетични антологии на издателство "Nutshell" (2009), "And again last night..." (2009) и "Words from the web" (2009). Има множество публикации в интернет.
***
Пребродих тъмнината,
пресякох светофари,
край които празните таксита
разнасят нощните надежди
за шепа сребърници.
Фенерите на Монпарнас
Рекламите по стъклените сгради
все още помнят как
зад тъмните прозорци
силуети на угриженост
и щедра бедност -
присвили се
до смачкано кюмбе -
позират...
...липсата
и празната надежда
в очите на едно дете.
А хляб е нужен.
Париж -
обезумял и тъжен.
Мъртъв, като старата танцьорка,
намерена край кофите за смет.
Под своя звезден купол
от платна,
в картините без рамки
положил имена
на улични художници,
рисуващи за франк
портрети на туристи.
Обича рано сутрин
кифличка и хлебче,
изпечени от емигрант.
Арабин.
Българин.
И псе.
Все едно.
Да има вестник.
Каничка с кафе.
Метрото да работи.
Опънал вятърът лъка,
фалшиво свири
свое собствено "Адажио"
в посърналия свод
на Нотр Дам...
И рано сутрин целият Париж
мирише на франзели и легла,
от свян потънали във бяло.
Сега продаваш...
Моите надежди.
И просиш милостиня
от книжасалия плъх.
(Помоли те - бельото
да сгънеш, както трябва...)
Жена му, точно в 8,
очаква да е там.
Разкрачване за час.
След всичкото - цигара.
Броиш банкноти.
Затваря се врата.
На рецепцията - ключа.
И светлия, до болка
безумен булевард,
те чака със таксита.
С реклами.
И врати.
Заключени за теб.
Реката те очаква като дом,
за да те прибере в нея.
Мария Илиева e родена на 03.07.1978 г. Живеe и работи в Пловдив. Автор е на стихосбирките: "Далечно докосване" (2006) и "Сънуват ли птиците" (2007). Нейни стихове са включени в "Антология на новите български поети" (2008), "Кулски поетичен панаир" (2008), Антология на женската любовна лирика "Само за теб" (2009), „Още стихове за вечните неща“ (2012) и алманаха „Културна палитра“ - 1 - (2012), „Културна палитра“ 1-2 (2012) и „Културна палитра“ 3-4 (2013). Има публикации във вестници, а нейни стихове в превод на английски участват в няколко поетични антологии на издателство "Nutshell" (2009), "And again last night..." (2009) и "Words from the web" (2009). Има множество публикации в интернет.