Валентина Цвяткова - Съвременният свят в творчеството на жената
Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач".
Уморих се да бъда мъжко момиче.
Искам да бъда нежна и слаба жена.
Уморих се за всичко и всички да мисля.
Света да подпирам с крехки рамена.
Уморих се в пустини оазис да търся.
Уморих се да плувам във мътна вода.
Уморих се от пепел все да възкръсвам
и стълби към никъде все да плета.
Пресъхнах от жажда за силна ръка,
стопих се - за обич все да копнея.
И цвят да жадувам, и лъч светлина...
Уморих се във сиво все да живея.
Мечтая си ръце с гранитна сила,
мъжки рамене - аз, слабата, да се опра.
Да галят със Любов - по-нежно и от свила...
Вълшебен да са остров... за тъжната Душа...
Вървя безропотно във своята пътека
и мъкна си определения ми кръст.
И търся, като Диоген, Човека.
Но не човеченцето, а Човека с ръст.
Човека, дето ще му бъда огледало.
Ще се оглежда в мен с усмивка.
Ще види в мене нежността до бяло,
а Любовта ми ще е лек против горчилка.
Обсипана със тръни е пътеката живот.
До кръв издрана, разпиляна, но вървя.
В сърцето си стаила жажда за Любов,
копнеж неистов за човешка топлина.
С копнежа си едно сърце да стопля,
да върна някого към пулса на живота.
Да бъда отговор на тъжните му вопли,
олтара, църквата и вярата му в Бога.
На някой разпилян и без надежда,
да върна във сърцето Любовта.
Да възродя в Душата му копнежа.
Да му покажа силата на обичта.
Ще посадя в сърцето зрънцето Любов,
във пролет есента му ще разлистя.
Ще го обвия в слънчев благослов -
вселена обич, истинна и чиста.
С милувките - сърцето му ще съживя,
а със смеха - ще върна нежното му лято.
И ще изтрия всеки спомен за тъга
със обичта и пролетните аромати.
Валентина Цвяткова (Val): Родена и живее в Русе. Завършила е "Музикална педагогика". Автор на книгите "Тиха нежност" - любовна лирика и "Живей като цвете" - афоризми.
Остров на тъжна душа
Уморих се да бъда мъжко момиче.
Искам да бъда нежна и слаба жена.
Уморих се за всичко и всички да мисля.
Света да подпирам с крехки рамена.
Уморих се в пустини оазис да търся.
Уморих се да плувам във мътна вода.
Уморих се от пепел все да възкръсвам
и стълби към никъде все да плета.
Пресъхнах от жажда за силна ръка,
стопих се - за обич все да копнея.
И цвят да жадувам, и лъч светлина...
Уморих се във сиво все да живея.
Мечтая си ръце с гранитна сила,
мъжки рамене - аз, слабата, да се опра.
Да галят със Любов - по-нежно и от свила...
Вълшебен да са остров... за тъжната Душа...
Като Диоген
Вървя безропотно във своята пътека
и мъкна си определения ми кръст.
И търся, като Диоген, Човека.
Но не човеченцето, а Човека с ръст.
Човека, дето ще му бъда огледало.
Ще се оглежда в мен с усмивка.
Ще види в мене нежността до бяло,
а Любовта ми ще е лек против горчилка.
Обсипана със тръни е пътеката живот.
До кръв издрана, разпиляна, но вървя.
В сърцето си стаила жажда за Любов,
копнеж неистов за човешка топлина.
С копнежа си едно сърце да стопля,
да върна някого към пулса на живота.
Да бъда отговор на тъжните му вопли,
олтара, църквата и вярата му в Бога.
На някой разпилян и без надежда,
да върна във сърцето Любовта.
Да възродя в Душата му копнежа.
Да му покажа силата на обичта.
Ще посадя в сърцето зрънцето Любов,
във пролет есента му ще разлистя.
Ще го обвия в слънчев благослов -
вселена обич, истинна и чиста.
С милувките - сърцето му ще съживя,
а със смеха - ще върна нежното му лято.
И ще изтрия всеки спомен за тъга
със обичта и пролетните аромати.
Валентина Цвяткова (Val): Родена и живее в Русе. Завършила е "Музикална педагогика". Автор на книгите "Тиха нежност" - любовна лирика и "Живей като цвете" - афоризми.