Вера Илиева - Съвременният свят в творчеството на жената
Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач".
Пътувам в един среднощен експрес,
тихо потраква си влакът.
Отминава градове и села,
невидими останали в мрака.
Потънала в мисли, дори не видях
случайния спътник в купето,
стиснал чанта в едната ръка,
а с другата – гушнал детето.
Малко момиченце с руси коси
погледна и тъжно проплака,
сякаш русалка със сини очи
океана бe сбъркала с влака.
Кротко мъжът поздрави,
място с ръка ми показа,
а после тихичко, с жал,
тази история ми разказа:
Снахата заминала, синът се пропил,
оставил детето при дядо и баба,
после някъде и той се затрил,
не искал да гледа как страдат.
Среднощен експрес е животът, си мисля,
вечно бърза и никой не чака,
изпълнен с мъка и хиляди грешки,
и малка русалка, изгубена в мрака
Когато трябваше да бъда до теб,
когато имаше нужда от мама,
отидох далече на пусти гурбет,
а ти вкъщи самичък остана.
И в дългите нощи, когато луната
огряваше тъжно малката стая,
като ръжда ме ядеше вината,
права ли бях, че заминах – не зная.
Порасна без мен, без майчина ласка,
вместо прегръдки ти пращах пари.
Целувах лицето на твоите снимки,
а сърцето така и не спря да боли.
Вече си мъж и имаш любима,
и малко слънчице, над което да бдиш.
Аз все още съм в тая чужбина.
Сине, за теб го направих!
Дано ми простиш!
Вера Илиева: "Пиша от ученичка.В началото пишех детски стихове, а след това лирика.Имам издадени пет стихосбирки" НАРИСУВАЙ ЛЮБОВ-лирика" , "ЕСЕННА МАГИЯ-лирика , "С ДУША НА ПТИЦА-лирика" , " НЕСБЪДНАТОСТ"-лирика и "ДЕТСТВО МОЕ, ВЪЛШЕБСТВО МОЕ"- стихове за деца". Благодаря на всички,които отделят от скъпоценното си време за да се спрат на моята страничка. Надявам се с моите стихове да успея да докосна душите Ви!"
Средноще експрес
Пътувам в един среднощен експрес,
тихо потраква си влакът.
Отминава градове и села,
невидими останали в мрака.
Потънала в мисли, дори не видях
случайния спътник в купето,
стиснал чанта в едната ръка,
а с другата – гушнал детето.
Малко момиченце с руси коси
погледна и тъжно проплака,
сякаш русалка със сини очи
океана бe сбъркала с влака.
Кротко мъжът поздрави,
място с ръка ми показа,
а после тихичко, с жал,
тази история ми разказа:
Снахата заминала, синът се пропил,
оставил детето при дядо и баба,
после някъде и той се затрил,
не искал да гледа как страдат.
Среднощен експрес е животът, си мисля,
вечно бърза и никой не чака,
изпълнен с мъка и хиляди грешки,
и малка русалка, изгубена в мрака
Непростимо
Когато трябваше да бъда до теб,
когато имаше нужда от мама,
отидох далече на пусти гурбет,
а ти вкъщи самичък остана.
И в дългите нощи, когато луната
огряваше тъжно малката стая,
като ръжда ме ядеше вината,
права ли бях, че заминах – не зная.
Порасна без мен, без майчина ласка,
вместо прегръдки ти пращах пари.
Целувах лицето на твоите снимки,
а сърцето така и не спря да боли.
Вече си мъж и имаш любима,
и малко слънчице, над което да бдиш.
Аз все още съм в тая чужбина.
Сине, за теб го направих!
Дано ми простиш!
Вера Илиева: "Пиша от ученичка.В началото пишех детски стихове, а след това лирика.Имам издадени пет стихосбирки" НАРИСУВАЙ ЛЮБОВ-лирика" , "ЕСЕННА МАГИЯ-лирика , "С ДУША НА ПТИЦА-лирика" , " НЕСБЪДНАТОСТ"-лирика и "ДЕТСТВО МОЕ, ВЪЛШЕБСТВО МОЕ"- стихове за деца". Благодаря на всички,които отделят от скъпоценното си време за да се спрат на моята страничка. Надявам се с моите стихове да успея да докосна душите Ви!"