Надежда Радева - Съвременният свят в творчеството на жената
Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач".
„Аз имах другар,
добър другар,
но... кашляше лошо.
Той беше огняр –
пренасяше с коша кюмюр,
изхвърляше сгур
дванадесет часа на нощ.”
Н. Вапцаров
160 часа на месец работя,
за да имам заплата,
за да имам да ям.
160 часа на месец
не съм себе си,
аз – безименна
част от света,
част от България
и от системата част
за заплатата,
за единия хляб...
Ако стигна до болница,
ще си плащам за всичко,
ще ми плащат за нищо,
не обещавам, че ще бъда добре,
но –
ако стигна до болница,
ще ви обичам
за последно,
за всичките тия години
ще ви обичам
с тъгата
на болен човек...
Песента ни е тъжна...
(Im traurigen Monat November...)
Като Зимна приказка,
но в България...
Песента тук е друга –
ноемврийска и скръбна,
родна, ненаписана другаде;
вярна, до смърт истинска,
жално-сподавена...
Надежда Радева: Живее в Русе. Пише стихове и проза. Публикуваните стихотворения са от книгата „Не жена”, 2014 година.
Отличени книги: Поощрение за поезия за „Лично” на националния литературен конкурс „Светлоструй” – 2003 г. в с. Щръклево; трето място – бронзов пегас (пръстен) за поезия за „Лично” и трето място – бронзов елен (пръстен) за проза за „Гръб” в регионален литературен конкурс в гр. Вятово.
Литературни награди: Трета в националния конкурс за поезия Яворови дни – 1999 г. в гр. Поморие; трета в националния конкурс за хумор и сатира за млади автори на Чудомирови празници – 1999 г. в гр.Казанлък; трета в националния конкурс за поезия на името на Петър Алипиев – 2003 г. в гр. Бяла; първа награда за поезия – „Перото на Йовков” в национален литературен конкурс на издателство „Ковачев” – 2004 г. в гр. Силистра; трета в Осми национален поетичен конкурс на община Нова Загора - 2012 г.; трета награда за проза в Осмия национален конкурс за хумор и сатира в гр. Кубрат, 2014 г.
160 часа
„Аз имах другар,
добър другар,
но... кашляше лошо.
Той беше огняр –
пренасяше с коша кюмюр,
изхвърляше сгур
дванадесет часа на нощ.”
Н. Вапцаров
160 часа на месец работя,
за да имам заплата,
за да имам да ям.
160 часа на месец
не съм себе си,
аз – безименна
част от света,
част от България
и от системата част
за заплатата,
за единия хляб...
Ако стигна до болница,
ще си плащам за всичко,
ще ми плащат за нищо,
не обещавам, че ще бъда добре,
но –
ако стигна до болница,
ще ви обичам
за последно,
за всичките тия години
ще ви обичам
с тъгата
на болен човек...
Песента ни е друга
Песента ни е тъжна...
(Im traurigen Monat November...)
Като Зимна приказка,
но в България...
Песента тук е друга –
ноемврийска и скръбна,
родна, ненаписана другаде;
вярна, до смърт истинска,
жално-сподавена...
Отличени книги: Поощрение за поезия за „Лично” на националния литературен конкурс „Светлоструй” – 2003 г. в с. Щръклево; трето място – бронзов пегас (пръстен) за поезия за „Лично” и трето място – бронзов елен (пръстен) за проза за „Гръб” в регионален литературен конкурс в гр. Вятово.
Литературни награди: Трета в националния конкурс за поезия Яворови дни – 1999 г. в гр. Поморие; трета в националния конкурс за хумор и сатира за млади автори на Чудомирови празници – 1999 г. в гр.Казанлък; трета в националния конкурс за поезия на името на Петър Алипиев – 2003 г. в гр. Бяла; първа награда за поезия – „Перото на Йовков” в национален литературен конкурс на издателство „Ковачев” – 2004 г. в гр. Силистра; трета в Осми национален поетичен конкурс на община Нова Загора - 2012 г.; трета награда за проза в Осмия национален конкурс за хумор и сатира в гр. Кубрат, 2014 г.