Екатерина Пенчева - Съвременният свят в творчеството на жената
Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач".
Обичай ме, когато полудявам
от стачки, монополи, безпаричие,
реват неистово площадите
и прецъфтяват първите кокичета.
До премаляване обичай ме,
защото бърза невъзможния ми делник
и лутам се по магазините
за евтини илюзии, с които
да удавя мислите си черни.
Обичай ме, когато се съмнявам
за бъдещето си безцветно,
когато мартенски светкавично
взривяват се горите и ливадите.
И може би ще стана хубава
от твоето накъсано,
тъй непохватно искрено
и ненаситно обладание.
Изпивай ме… По мъжки заглуши
ревящата тълпа по магистралите.
Детето на съседката ме пита:
− Какво е гей, какво е политика,
АЕЦ-ът ли донася тока,
защо е майка ми на митинг?
Любят ли се прелетните птички,
имат ли пчеличките ушички,
защо му е на кучето ваксина,
продава ли се бебе в магазина?
Защо са полудели тези луди крави,
птичи грип ли е прегракналото гърло,
какво е сбъркана държава,
защо в Народното събрание се карат?
О, Боже! Онемях от детските въпроси.
Питам се въпросите какво са.
Отварям вестника, но отговорът дреме
на кризата в охлузеното време.
Екатерина Пенчева е родена на 10.05.1965г. в гр. Ловеч. Висшето си образование е завършила е СА, гр. Свищов - филиал Ловеч. Живее и работи в родния си град.
Автор е на: "Обич" (стихове) - 1999 г.; "Молитва" (лирика) - 2004 г.; "Лунно момче" (лирика) - 2004 г.; "Букет от златна есен" (импресии) - 2006 г.; "Небесен наниз" (акростихове) - 2007 г.; "Лирично пречистване" (стихове) - 2008 г.; "И неразумна - благослов" (лирика) - 2008 г.; "Принцеса ли съм?" (лирика) - 2009 г.; „Един следобед, минал, без да спре“- 2014
Екатерина Пенчева е родена е на 10.05.1965 г. в град Ловеч. Първите трепети на влюбено момиче пробуждат перото ѝ. Неин емблематичен образ е любовта, но в творчеството ѝ намират място разнообразни теми и идеи.
Автор е на стихосбирките „Обич” – 1999 г., „Молитва” – 2004 г., „Лунно момче” – 2004 г., „Лирично пречистване” – 2008 г., „И неразумна – благослов” – 2008 г., „Принцеса ли съм?” – 2009 г., „Един следобед, минал без да спре” – 2014 г., както и на книгите „Букет от златна есен” (импресии) – 2006 г. и „Небесен наниз” (акростихове) – 2007 г. От 2009 г. пише поезия, гатанки, проза и римувана проза за деца.
През 1998 г. е отличена с грамота от конкурса на ловешкия вестник „Народен глас” „Глас народен – глас Божи”. Има номинация за поезия от Националния конкурс за изкуство и литература „Интелект 2001” на издателство ПАН-ВТ, отличие от третия Национален конкурс за поезия „Пролет моя” – 2006 г. и диплом от Международния конкурс за поезия „Лирични гласове – София 2014”в раздела за български автори. Нейни творби са публикувани ловешкия и централния печат, в сборниците „Мостове” – Култура и общество (издание на Община Ловеч), антологията на поети с ловешки привкус „Летящо гнездо” – 2006 г., сборника „Песни от града на сребристия Осъм” – 2010 г., „Ехо от Мелта” – алманах за литература – 2014 г., който се издава от Община Ловеч, литературния алманах „Женски светове” – издание на жени творци от Троян и Ловеч (2007 и 2012 г.), славянското списание за литература, изкуство и публицистика „Ирин Пирин” (1 – 2/2009), всички броеве досега на алманах-списание„Културна палитра” – литература, изкуство, креативност – издание на Общински комплекс „Дворец на културата” – Перник, списание „Арт Медия БГ” – новият дом на изкуството (4 бр. – август, 2013 г.), списание „Ревю”, в. „Новият пулс” – издание на СПБ.
Рисува монотипии и камъни. Свири на пиано. Мисли, че поезията е себе разкриване, себе раздаване, всеотдайност, страст, безгранична любов, труд и много повече, което не може да изрази с думи, защото словото се чувства най-добре със сърцето и душата. Книгите ѝ са лирични откровения, с които докосва приятелите на поезията с нещо чисто и красиво, което буди стиха ѝ. Най-голямата ѝ награда е признанието на читателя. Най-хубавите думи, които е чувала за творчеството ѝ са: „Това е писано за мен.”
Обичай ме
Обичай ме, когато полудявам
от стачки, монополи, безпаричие,
реват неистово площадите
и прецъфтяват първите кокичета.
До премаляване обичай ме,
защото бърза невъзможния ми делник
и лутам се по магазините
за евтини илюзии, с които
да удавя мислите си черни.
Обичай ме, когато се съмнявам
за бъдещето си безцветно,
когато мартенски светкавично
взривяват се горите и ливадите.
И може би ще стана хубава
от твоето накъсано,
тъй непохватно искрено
и ненаситно обладание.
Изпивай ме… По мъжки заглуши
ревящата тълпа по магистралите.
На кризата в охлузеното време
Детето на съседката ме пита:
− Какво е гей, какво е политика,
АЕЦ-ът ли донася тока,
защо е майка ми на митинг?
Любят ли се прелетните птички,
имат ли пчеличките ушички,
защо му е на кучето ваксина,
продава ли се бебе в магазина?
Защо са полудели тези луди крави,
птичи грип ли е прегракналото гърло,
какво е сбъркана държава,
защо в Народното събрание се карат?
О, Боже! Онемях от детските въпроси.
Питам се въпросите какво са.
Отварям вестника, но отговорът дреме
на кризата в охлузеното време.
Екатерина Пенчева е родена на 10.05.1965г. в гр. Ловеч. Висшето си образование е завършила е СА, гр. Свищов - филиал Ловеч. Живее и работи в родния си град.
Автор е на: "Обич" (стихове) - 1999 г.; "Молитва" (лирика) - 2004 г.; "Лунно момче" (лирика) - 2004 г.; "Букет от златна есен" (импресии) - 2006 г.; "Небесен наниз" (акростихове) - 2007 г.; "Лирично пречистване" (стихове) - 2008 г.; "И неразумна - благослов" (лирика) - 2008 г.; "Принцеса ли съм?" (лирика) - 2009 г.; „Един следобед, минал, без да спре“- 2014
Екатерина Пенчева е родена е на 10.05.1965 г. в град Ловеч. Първите трепети на влюбено момиче пробуждат перото ѝ. Неин емблематичен образ е любовта, но в творчеството ѝ намират място разнообразни теми и идеи.
Автор е на стихосбирките „Обич” – 1999 г., „Молитва” – 2004 г., „Лунно момче” – 2004 г., „Лирично пречистване” – 2008 г., „И неразумна – благослов” – 2008 г., „Принцеса ли съм?” – 2009 г., „Един следобед, минал без да спре” – 2014 г., както и на книгите „Букет от златна есен” (импресии) – 2006 г. и „Небесен наниз” (акростихове) – 2007 г. От 2009 г. пише поезия, гатанки, проза и римувана проза за деца.
През 1998 г. е отличена с грамота от конкурса на ловешкия вестник „Народен глас” „Глас народен – глас Божи”. Има номинация за поезия от Националния конкурс за изкуство и литература „Интелект 2001” на издателство ПАН-ВТ, отличие от третия Национален конкурс за поезия „Пролет моя” – 2006 г. и диплом от Международния конкурс за поезия „Лирични гласове – София 2014”в раздела за български автори. Нейни творби са публикувани ловешкия и централния печат, в сборниците „Мостове” – Култура и общество (издание на Община Ловеч), антологията на поети с ловешки привкус „Летящо гнездо” – 2006 г., сборника „Песни от града на сребристия Осъм” – 2010 г., „Ехо от Мелта” – алманах за литература – 2014 г., който се издава от Община Ловеч, литературния алманах „Женски светове” – издание на жени творци от Троян и Ловеч (2007 и 2012 г.), славянското списание за литература, изкуство и публицистика „Ирин Пирин” (1 – 2/2009), всички броеве досега на алманах-списание„Културна палитра” – литература, изкуство, креативност – издание на Общински комплекс „Дворец на културата” – Перник, списание „Арт Медия БГ” – новият дом на изкуството (4 бр. – август, 2013 г.), списание „Ревю”, в. „Новият пулс” – издание на СПБ.
Рисува монотипии и камъни. Свири на пиано. Мисли, че поезията е себе разкриване, себе раздаване, всеотдайност, страст, безгранична любов, труд и много повече, което не може да изрази с думи, защото словото се чувства най-добре със сърцето и душата. Книгите ѝ са лирични откровения, с които докосва приятелите на поезията с нещо чисто и красиво, което буди стиха ѝ. Най-голямата ѝ награда е признанието на читателя. Най-хубавите думи, които е чувала за творчеството ѝ са: „Това е писано за мен.”