Албена Латинова - Съвременният свят в творчеството на жената
Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач".
Дете емигрантче живее все нелепо,
детството му е толкоз проклето,
предопределено му е ъгъл свит
и живот на клетник-беглец!
То не разбира,кой свободата
му от душата му е отнело-
преживява съкрушено
всеки божий ден не-прието!
Чужда майка-майка не става!
Чужд баща-баща не става!
Страда му душицата невинна,
за кой ли път със сълзи
горчиви е пак пропита...
Нещастно е то,незнае защо ридае
и се мае и нехае,кой светлина
към прекия път ще покаже.
Не го приемат чужденците-
а така му скъсяват безгрижието
в дните. От малко се научава-
на чужда Орис да се 'радва'.
Душата му изтерзана-намира,
само прегради и очи неразбрани.
Нелоялни са хората с него-
в нереален живот,живее
клето-баща и майка са му небето!
* * * * * * * * * *
Чужденеца си е чужденец,той скришом детето гледа, радоста му отнема, все своето чедо в челото гледа! А.Л. :(
Седя на барчето на гарата
и гледам скучен сериал.
А времето минава бавно
с кафе и баничка в ръка...
Но няма страшно и седя,
и зверя се в празните минути.
А барманката- кръшничка жена,
обслужва всички...дори и луди.
Усмивки услужливи ръси пак
на всеки млад и стар глупак.
Дори и хората сватосва...
нали добра е в тази роля!
И музика настъпи в такт.
Смени го този скучен сериал...
Че водката не им върви
и влюбените ще приспи.
А аз нагаждам се на фона,
макар от смях да се кокоря.
Но няма как...ще я търпя,
таз барманка със щурава глава.
Полицаи накибичени отвън,
наглеждат територия на сън.
На кафенце сладко се запиват
и с барманката се подхилват....
Детето чалгата го изтощи.
Но що да стори...да си угоди?
Ушите му напълниха се с шум...
И май ще свиква с фолк и бум...
На кълки и баджаци се нагледа.
Горката! Не я поглежда тая леля!
Накрая легна и заспа... Душица!
А роклята ефирна заигра
на лудналата барманка ,,добра".
...Човек от пътя уморен приседна,
решил и той телевизия да гледа...
Но посрещна го сръдня и тон,
че бара не е киносалон.
И вратата бързо се затръшна...
На клиента му се втръсна.
И само чакащите на опашка
с питиета от витрина стара,
бяха с предимството си явно...
и от малцинството ни ,,богато"!
И така...часа настана.
Вдигнахме и ний багажа.
По-живо и по-здраво...Чао!
Но запомних я таз визита
със барманката ни велика!
Албена Латинова (Бени, Аsteri) е родена на 10.03.1982г. Понастоящем живее на остров Серифос, Гърция. От февруари 2013г. е член на "Съюза на Писателите от Интернет" с Председател Валери Рибаров. Пише стихове философия, прагматизъм, любовна лирика, разкази и др. Участвала е в два конкурса с получени отличия: - Награда за млад автор от конкурса ''Европа на труда - днес и утре през погледа на българина'', организиран от ''Червеният ездач'' с есето ''За една по-добра Европа без банков режим" (май 2014г.); - Първа награда на читателите от конкурса ''Есенно вдъхновение'', организиран от сп. ''Животът в Света на Поезията'' - Албена Латинова, със стиха ''Есен'' (октомври 2013г).
Дете на емигранти
Дете емигрантче живее все нелепо,
детството му е толкоз проклето,
предопределено му е ъгъл свит
и живот на клетник-беглец!
То не разбира,кой свободата
му от душата му е отнело-
преживява съкрушено
всеки божий ден не-прието!
Чужда майка-майка не става!
Чужд баща-баща не става!
Страда му душицата невинна,
за кой ли път със сълзи
горчиви е пак пропита...
Нещастно е то,незнае защо ридае
и се мае и нехае,кой светлина
към прекия път ще покаже.
Не го приемат чужденците-
а така му скъсяват безгрижието
в дните. От малко се научава-
на чужда Орис да се 'радва'.
Душата му изтерзана-намира,
само прегради и очи неразбрани.
Нелоялни са хората с него-
в нереален живот,живее
клето-баща и майка са му небето!
* * * * * * * * * *
Чужденеца си е чужденец,той скришом детето гледа, радоста му отнема, все своето чедо в челото гледа! А.Л. :(
На Старозагорската гара
Седя на барчето на гарата
и гледам скучен сериал.
А времето минава бавно
с кафе и баничка в ръка...
Но няма страшно и седя,
и зверя се в празните минути.
А барманката- кръшничка жена,
обслужва всички...дори и луди.
Усмивки услужливи ръси пак
на всеки млад и стар глупак.
Дори и хората сватосва...
нали добра е в тази роля!
И музика настъпи в такт.
Смени го този скучен сериал...
Че водката не им върви
и влюбените ще приспи.
А аз нагаждам се на фона,
макар от смях да се кокоря.
Но няма как...ще я търпя,
таз барманка със щурава глава.
Полицаи накибичени отвън,
наглеждат територия на сън.
На кафенце сладко се запиват
и с барманката се подхилват....
Детето чалгата го изтощи.
Но що да стори...да си угоди?
Ушите му напълниха се с шум...
И май ще свиква с фолк и бум...
На кълки и баджаци се нагледа.
Горката! Не я поглежда тая леля!
Накрая легна и заспа... Душица!
А роклята ефирна заигра
на лудналата барманка ,,добра".
...Човек от пътя уморен приседна,
решил и той телевизия да гледа...
Но посрещна го сръдня и тон,
че бара не е киносалон.
И вратата бързо се затръшна...
На клиента му се втръсна.
И само чакащите на опашка
с питиета от витрина стара,
бяха с предимството си явно...
и от малцинството ни ,,богато"!
И така...часа настана.
Вдигнахме и ний багажа.
По-живо и по-здраво...Чао!
Но запомних я таз визита
със барманката ни велика!