Йорданка Радева - Съвременният свят в творчеството на жената
Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач".
Сиротна вечер до тягост е сама-
а сенките й се гонят под стрехите.
Някой пред монитора дими с лула,
друг задрямал, унесен от мечтите.
Градът е от предчувствия смълчан,
закана сякаш днес някому отправя.
Някъде му прикадяват с бял тамян,
а другаде- мили приказки разказват.
Бездомник зъзне под съблечено дърво,
а в него скрито тишината се разтваря.
Градът заспива след поредното танго,
а пак бездомникът си търси нова гара.
Като сянка скръбна тътри морните нозе,
дрехата му по земята пътечките чертае.
Денят му е преминал в борба безхлебен,
а поднася му нощта студената си дрямка.
И сгушен тъй… у себе си се сякаш сврял,
дъхът му вие стон след стон и за мнозина.
Очите му, безизразни сега, от студ мълчат,
дали ще преживее идващата черна зима.
Припада мрак- повива всичко с наметало,
а обич нежна в нечий дом разказва си шеги.
Бездомникът е сам, кучето изнемощяло
в скърби му приглася. Само нощ ги приюти.
Родината ми, стихнала у себе си, мълчи,
а пъплят лежешком по планини мъглите.
С було бяло я покриват в тъжните си дни,
днес орли гнезда не вият- болни им очите.
По зъберите й залезът разплакано кърви,
че нощта си тръгва като няма гургулица.
Дърветата размахват голи клони, как ечи
дъбрава от човешки стонове на седенчица.
И няма миг покой, а е тихо като в църква-
вселената побира оживяла болка и несрета.
По чукарите безмълвно стенание се стича-
без крила небето е- във гърлото на птиче.
Бездомна, Родината ми пише мемоари,
че в наследство взела кахърите предишни.
И грапави пледоарии реди. Скри се слънце.
А дошло е вече време за белоцветни вишни.
Бездомник
Сиротна вечер до тягост е сама-
а сенките й се гонят под стрехите.
Някой пред монитора дими с лула,
друг задрямал, унесен от мечтите.
Градът е от предчувствия смълчан,
закана сякаш днес някому отправя.
Някъде му прикадяват с бял тамян,
а другаде- мили приказки разказват.
Бездомник зъзне под съблечено дърво,
а в него скрито тишината се разтваря.
Градът заспива след поредното танго,
а пак бездомникът си търси нова гара.
Като сянка скръбна тътри морните нозе,
дрехата му по земята пътечките чертае.
Денят му е преминал в борба безхлебен,
а поднася му нощта студената си дрямка.
И сгушен тъй… у себе си се сякаш сврял,
дъхът му вие стон след стон и за мнозина.
Очите му, безизразни сега, от студ мълчат,
дали ще преживее идващата черна зима.
Припада мрак- повива всичко с наметало,
а обич нежна в нечий дом разказва си шеги.
Бездомникът е сам, кучето изнемощяло
в скърби му приглася. Само нощ ги приюти.
Копнеж по белоцветните вишни
Родината ми, стихнала у себе си, мълчи,
а пъплят лежешком по планини мъглите.
С було бяло я покриват в тъжните си дни,
днес орли гнезда не вият- болни им очите.
По зъберите й залезът разплакано кърви,
че нощта си тръгва като няма гургулица.
Дърветата размахват голи клони, как ечи
дъбрава от човешки стонове на седенчица.
И няма миг покой, а е тихо като в църква-
вселената побира оживяла болка и несрета.
По чукарите безмълвно стенание се стича-
без крила небето е- във гърлото на птиче.
Бездомна, Родината ми пише мемоари,
че в наследство взела кахърите предишни.
И грапави пледоарии реди. Скри се слънце.
А дошло е вече време за белоцветни вишни.
Йорданка Радева е родена в гр. Борово. От 1975 год. живее и работи в град Разград. Завършила е българска филология . От ранни ученически години са първите й поетични опити, помествани тогава във вестник „Септемврийче”, а по- късно в училищни и студентски стенвестници. От 2005г. постепенно се завръща ( след дълго отсъствие) сред своя поетичен свят. Има над тридесет издадени стихосбирки от издателство „ Нима”, град Плевен с различна тематика на стиховете. Три от тях са с творби по картини на художници. Излезли от печат са и четири стихосбирки за деца. Нейни публикации намират място във в. „Ретро” и в. „ Уикенд” , в сп. „ Животът в света на поезията” и в Алманах за литература, изкуство и креативност „Културна палитра” за 2013год. и 2014г , алманах „ Тракийска лира” -2014г, и алманах на дружество „ Сръбско- българско приятелство” за 2014г. Помества свои стихове в сайт за поезия „ Стихи. ру,” „Клуб 50”, ел. вестник „Наборе бг” и други интернет сайтове за поезия. Участвала е в конкурси. Отличена е с грамоти и награди. Редактор и коректор на книгите на други автори. Има преводи на стихове от руски и македонски ез. на български ез.По нейни стихове са направени над 80 клипа.