Емилия Трифонова - Съвременният свят в творчеството на жената
Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач".
Три детски свята в душата си нося.
На ден отговарям на безброй въпроси,
кой пръв е дошъл на земята,
кой е качил в небето луната…
Първото казва: ”В училище днес съм изпитван”.
Второто виква: ”Кога ще ми купиш играчка?”
На третото зъбче му никне
и прави първите крачки…
И летим до далечни планети,
яхаме силни коне…
С жадни очички и коси развети
тяхното детство ще порасте…
Тиха радост и бели коси
ми остана в наследство.
И скрита сълза все блести
при спомена за тяхното детство.
Няма да те забравим, Българийо,
където и да сме, каквото и да се случи.
Не се забравят такива неща,
край боклуците хората
повече от бездомните кучета.
Далече от близки, при богати и сноби,
унижени сред чуждата нация,
питам те, моя Българийо,
защо ни превърна във роби,
при днешната демокрация?
Няма да те забравим, Българийо,
невъзможно е да се случи.
Само не знам аз от кои съм-
човекът, или съм бездомното куче?
Емилия Трифонова: Родена е в с. Ленково-Плевенско. Майка на три деца. Завършила е Висш Mедицински университет гр. София - специалност ”Здравна педагогика” и "Управление на здравните грижи”. Автор е на три поетични сборника: „Обидена сълза”, ”Носталгията мирише на снежинки” и „Запази една сълза за мен”, (преведен на гръцки език.) Превежда поезия от гръцки на български. Член е на Клуба на UNESCO за литература, изкуство и наука в Гърция и в Испания. Член е и на Сдружение ''Дружество на писателите''- Плевен. Участва активно в Международни писателски срещи. Публикува репортажи и поезия в сайтове за емигранти и други сайтове за литература, във вестници и списания в България и чужбина. Има преведени стихове на руски, сръбски, албански и гръцки езици. Награждавана е с медал, плакет и грамоти за поезия и принос в културния живот у нас и в чужбина. Владее гръцки, руски и испански езици.
Три детски свята
Три детски свята в душата си нося.
На ден отговарям на безброй въпроси,
кой пръв е дошъл на земята,
кой е качил в небето луната…
Първото казва: ”В училище днес съм изпитван”.
Второто виква: ”Кога ще ми купиш играчка?”
На третото зъбче му никне
и прави първите крачки…
И летим до далечни планети,
яхаме силни коне…
С жадни очички и коси развети
тяхното детство ще порасте…
Тиха радост и бели коси
ми остана в наследство.
И скрита сълза все блести
при спомена за тяхното детство.
*****
Няма да те забравим, Българийо,
където и да сме, каквото и да се случи.
Не се забравят такива неща,
край боклуците хората
повече от бездомните кучета.
Далече от близки, при богати и сноби,
унижени сред чуждата нация,
питам те, моя Българийо,
защо ни превърна във роби,
при днешната демокрация?
Няма да те забравим, Българийо,
невъзможно е да се случи.
Само не знам аз от кои съм-
човекът, или съм бездомното куче?
Емилия Трифонова: Родена е в с. Ленково-Плевенско. Майка на три деца. Завършила е Висш Mедицински университет гр. София - специалност ”Здравна педагогика” и "Управление на здравните грижи”. Автор е на три поетични сборника: „Обидена сълза”, ”Носталгията мирише на снежинки” и „Запази една сълза за мен”, (преведен на гръцки език.) Превежда поезия от гръцки на български. Член е на Клуба на UNESCO за литература, изкуство и наука в Гърция и в Испания. Член е и на Сдружение ''Дружество на писателите''- Плевен. Участва активно в Международни писателски срещи. Публикува репортажи и поезия в сайтове за емигранти и други сайтове за литература, във вестници и списания в България и чужбина. Има преведени стихове на руски, сръбски, албански и гръцки езици. Награждавана е с медал, плакет и грамоти за поезия и принос в културния живот у нас и в чужбина. Владее гръцки, руски и испански езици.