Диана Костадинова (Неква Модерна) - Съвременният свят в творчеството на жената
Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач".
Деца на България,
почват игрите!
Избори идат
подкрепете крадците!
Слизайте от крушите,
оставете сливите,
тичайте към урните!
Изберете някоя птица хвърката!
И този път нека да бъде
от най-грабливите!
Не слушайте маргинали
разбили сърцата си
по социалните магистрали.
Не излизайте от схемата!
Тичайте бързо
и подкрепете
СИСТЕМАТА!
октомври 2014
Когато от отминаващите покрай теб таксита се разнася ухание на грейпфрут и кокосови орехи,
когато мъжките крака миришат на ванилия,
когато в нужника усещаш полъх от “Хавайски бриз”, а плетените зимни шапки и тарлъци миришат на зюмбюли,
когато в парка светлокоси баби и моми, обути в “Адидаски”, събират в пликчета листа, миришещи на оповръщано,
когато за кремът за ръце, пълнежът за кроасаните и плънката на вафлите се използва една субстанция с различно количество захар,
когато аграрната наука е способна да докара морковите и киселите краставички до размер на бебешко пръстче,
когато човечеството създава пред очите ми водка с вкус на ябълки и домати с цвят на пъпеш,
когато месодобивните комбинати плюват салами, дълги и дебели като прасеца на Ръсел Кроу, а възможността да видиш на пазара четирикрили замразени пуйки за деня на благодарността не е вече мираж,
когато дечица крехки като ангелчета, пеят като стокилограмови, утвърдени ветеранки в сценичното изкуство,
когато за няколко часа в козметичния салон можеш да се прeвърнеш в папуас от Нова Гвинея или във Ферхунде от “Листопад”,
когато фризьорките се дипломират като психолози, барманчетата и сервитьорките завършват мениджмън, фитнес инструкторите от двата пола съчетават кинезитерапията с политически науки и фармация, а манекенките са се утвърдили като консервативни традиционалистки в изучаването на правните науки,
когато младежта нарича разфугираните тротоарни плочки, които пръскат мръсна кал щом усетят обувка върху себе си “пръцкащи”,
когато в моловете, бройката на жени и девойки на високи токчета и опънати на електрическа преса изрусени коси, върви към изравняване с бройката на брадясалите бродяги, чиито гащи са пристегнати с шнур, предназначен за доставка на пакет от интернет и кабелна телевизия, заради топлите тоалетни и миризмата на пуканки и царевица, разнасяща се от киното на последния етаж,
аз не мога да правя нищо друго, освен да търся отговор на въпроса:
Дали светът най-после, не се е променил съществено?
Диана Костадинова (Неква Модерна): "Родена на 25.05.1965 г. в София. Завършила История в СУ "Климент Охридски", психология във ВТУ "Кирил и Методи". Не членува в творчески съюзи. Не мечтае безсмъртие и пътища леки, а ватенка топла за зимния ден. Тая награда и стига. Расла при "социализма". Разочарована от него. Съзряла при "демокрацията". Разочарована и от нея. Бивш идеалист и настоящ циник, олевял безвъзвратно. Трайно безработна. Стои и дебне грешките на човечеството, за да им се присмее в проза или стих. Обича хората, особено когато се събират с хиляди по площадите.”
Ход "пас"
Деца на България,
почват игрите!
Избори идат
подкрепете крадците!
Слизайте от крушите,
оставете сливите,
тичайте към урните!
Изберете някоя птица хвърката!
И този път нека да бъде
от най-грабливите!
Не слушайте маргинали
разбили сърцата си
по социалните магистрали.
Не излизайте от схемата!
Тичайте бързо
и подкрепете
СИСТЕМАТА!
октомври 2014
Денят, в който светът се беше променил съществено.
Когато от отминаващите покрай теб таксита се разнася ухание на грейпфрут и кокосови орехи,
когато мъжките крака миришат на ванилия,
когато в нужника усещаш полъх от “Хавайски бриз”, а плетените зимни шапки и тарлъци миришат на зюмбюли,
когато в парка светлокоси баби и моми, обути в “Адидаски”, събират в пликчета листа, миришещи на оповръщано,
когато за кремът за ръце, пълнежът за кроасаните и плънката на вафлите се използва една субстанция с различно количество захар,
когато аграрната наука е способна да докара морковите и киселите краставички до размер на бебешко пръстче,
когато човечеството създава пред очите ми водка с вкус на ябълки и домати с цвят на пъпеш,
когато месодобивните комбинати плюват салами, дълги и дебели като прасеца на Ръсел Кроу, а възможността да видиш на пазара четирикрили замразени пуйки за деня на благодарността не е вече мираж,
когато дечица крехки като ангелчета, пеят като стокилограмови, утвърдени ветеранки в сценичното изкуство,
когато за няколко часа в козметичния салон можеш да се прeвърнеш в папуас от Нова Гвинея или във Ферхунде от “Листопад”,
когато фризьорките се дипломират като психолози, барманчетата и сервитьорките завършват мениджмън, фитнес инструкторите от двата пола съчетават кинезитерапията с политически науки и фармация, а манекенките са се утвърдили като консервативни традиционалистки в изучаването на правните науки,
когато младежта нарича разфугираните тротоарни плочки, които пръскат мръсна кал щом усетят обувка върху себе си “пръцкащи”,
когато в моловете, бройката на жени и девойки на високи токчета и опънати на електрическа преса изрусени коси, върви към изравняване с бройката на брадясалите бродяги, чиито гащи са пристегнати с шнур, предназначен за доставка на пакет от интернет и кабелна телевизия, заради топлите тоалетни и миризмата на пуканки и царевица, разнасяща се от киното на последния етаж,
аз не мога да правя нищо друго, освен да търся отговор на въпроса:
Дали светът най-после, не се е променил съществено?
Диана Костадинова (Неква Модерна): "Родена на 25.05.1965 г. в София. Завършила История в СУ "Климент Охридски", психология във ВТУ "Кирил и Методи". Не членува в творчески съюзи. Не мечтае безсмъртие и пътища леки, а ватенка топла за зимния ден. Тая награда и стига. Расла при "социализма". Разочарована от него. Съзряла при "демокрацията". Разочарована и от нея. Бивш идеалист и настоящ циник, олевял безвъзвратно. Трайно безработна. Стои и дебне грешките на човечеството, за да им се присмее в проза или стих. Обича хората, особено когато се събират с хиляди по площадите.”