Златина Великова - Съвременният свят в творчеството на жената
Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач".
Порутени къщи с лисичи леговища
и няколко старци, привели снаги,
почукват с тояжки по изровени пътища
и края си чакат с потъмнели очи.
Душите им – мъртви, нозете – окови,
но влачат ги мълком по тази земя,
че дори няма кой да копае гробове,
да отдъхнат и легнат най – сетне в пръстта.
Разшета се рано и двора измете
от есенна шума и стари кахъри.
Косите си тежки в две плитки заплете,
шамията черна във огъня хвърли.
Замеси погача, приготви меда
и виното старо наточи от бъчвата.
Застана на прага с горяща снага.
Мъж ли окачва или среща с отвъдното?
До нея, отворена, зее вратата
на къщата, дето се схлупи от чакане,
а старото куче – другар в самотата,
плахо пристъпя и близва ръката й.
Очите, измити с вдовишки сълзи,
напразно се взират нагоре по пътя.
Заличени отдавна са всички следи
и никой през стария праг не пристъпя.
Златина Великова:
"Родена в Нова Загора.. Зодия Скорпион. Завършила съм Предучилищна педагогика в Пловдивския университет. Работя като Директор на детско заведение в гр.Нова Загора. Имам 5 стихосбирки- "Следа върху камък", "Ще те повикам и от ...Нищото", "Разпиляна нежност", "Живея като чучулигите" и "Като дива река" и голям син - дизайнер и художник, който е автор на илюстрациите в повечето ми книги. Награждавана съм в няколко поетични конкурси "Мелнишки вечери на поезията", "Пролет моя", "Ерато", "Нова Загора" и др. и много публикации в различни издания."
Лисиче село
Порутени къщи с лисичи леговища
и няколко старци, привели снаги,
почукват с тояжки по изровени пътища
и края си чакат с потъмнели очи.
Душите им – мъртви, нозете – окови,
но влачат ги мълком по тази земя,
че дори няма кой да копае гробове,
да отдъхнат и легнат най – сетне в пръстта.
Очакване
Разшета се рано и двора измете
от есенна шума и стари кахъри.
Косите си тежки в две плитки заплете,
шамията черна във огъня хвърли.
Замеси погача, приготви меда
и виното старо наточи от бъчвата.
Застана на прага с горяща снага.
Мъж ли окачва или среща с отвъдното?
До нея, отворена, зее вратата
на къщата, дето се схлупи от чакане,
а старото куче – другар в самотата,
плахо пристъпя и близва ръката й.
Очите, измити с вдовишки сълзи,
напразно се взират нагоре по пътя.
Заличени отдавна са всички следи
и никой през стария праг не пристъпя.
Златина Великова:
"Родена в Нова Загора.. Зодия Скорпион. Завършила съм Предучилищна педагогика в Пловдивския университет. Работя като Директор на детско заведение в гр.Нова Загора. Имам 5 стихосбирки- "Следа върху камък", "Ще те повикам и от ...Нищото", "Разпиляна нежност", "Живея като чучулигите" и "Като дива река" и голям син - дизайнер и художник, който е автор на илюстрациите в повечето ми книги. Награждавана съм в няколко поетични конкурси "Мелнишки вечери на поезията", "Пролет моя", "Ерато", "Нова Загора" и др. и много публикации в различни издания."